Национални чествания в Добрич

Причината националните чествания през 2016 г. да са в Добрич са свързани с чиста историческа събитийност, тъй като през септември 1916 г. започват боевете на Добруджанския фронт за освобождаването на цяла Добруджа от Трета българска армия, обясни историкът Радослав Симеонов, пише ИА Добруджа. Това е изключително събитие от нашата национална история, но поради ред причини и най-вече от идеологическо и криво разбрано интернационално естество бяха потулвани съзнателно по време на няколко поколения българи. Много сериозен проблем тук е свързан с воденето на военни сражения срещу бившите наши освободители – руснаците. Доста усилия е коствало на българските генерали, също руски възпитаници, да мотивират войската, но презумцията е била, че руските войници се намират на българска територия и ще бъдат бити като всички останали врагове, нарушили териториалната цялост на страната. Боевете приключват с успех за българското оръжие, а нещо, което се премълчава в нашата история е, че когато се подписва мирният договор между централните сили и Русия, тя се признава за победена от България, но това не го пише в учебниците. В резултат на тези боеве е освободена територията на цяла Добруджа, но за жалост международната конюнктура и ситуацията по другите фронтове отреждат ние пак да сме на страната на губещите, продължава Радослав Симеонов.
Държавата е в дълг към събитията от това време в Добрич и все още държавните мъже не са направили достоен жест към паметта на загиналите в тези боеве, затова идеята президентите на Румъния и България да станат патрони и гости на тържествата в Добрич.
Както Германия и Франция загърбиха своето противничество след Втората световна война и станаха партньори в ЕС, така и ние с румънците бихме могли да го направим това нещо, а Военното гробище в Добрич е един прекрасен исторически контекст на основата на който може да се случи това, каза Симеонов и припомни, че тук са погребани войните от 6 армии- България, Германия, Русия, Румъния, Сърбия и Турция и всички са погребани от добричкото население наравно, без значение на чия страна са воювали. Именно този жест заслужава да бъде мултиплициран и най-вече широко популяризиран, завърши историкът.