За кожичката на един Апостол

Титаните като Васил Левски не трябва да бъдат запомнени с ежедневието, а с идеите си

Едно време как да почитаме Левски, ни учеше английската марксистка с прическа като на ранния Джордж Клуни Мерсия Макдермот. Тъкмо се отървахме от назидателния й девънширски алт и дойде ред на видинския Франсоа Трюфо - Максим Генчев, да ни предложи своя прочит на делото на Апостола.

Да оставим настрана кинематографията в стил „Съдби на кръстопът", клозетния диалог, развитието на характери ала Пчеличката Мая и озвучаването като при участие на Карел Гот в студентска столова в Прага през 1958-а. Само този филм да беше, режисьора, известен комай с рекламата за на Пепи кренвиршите, с мед да го намажеш за 220-те минути „Матрицата 4 - Комитети и ловешки паланки".

Ние обаче традиционно нямаме идея как да почитаме героите си. Кръстили сме на Апостола един квартален отбор, та да може запалянковците през събота да подмятат: „Гледа ли оня ден как шибахме „Левски" и „К*р за „Левски". Ясно, че нямат предвид Васил Иванов Кунчев, ама подобна помия няма да чуете никъде за Джордж Вашингтон или за Шарл дьо Гол, нали?

Ровим се в детайлите от биографията му като кърлежи в кучешка задница - с колко сантиметра дълъг нож е наръгал слугинчето, руса или червенокоса монахиня оправил в Дряновско, коя мръсна песничка изпял в мелницата край Букурещ. А титаните не трябва да бъдат запомнени с ежедневието, а с идеите си. Васил Левски е умеел да вижда далеч в бъдещето благодарение на сърцето, а не на средния си ръст и това го прави гигантски, велик, неописуем. Сигурно Исус Христос е акал, а Мария Кюри е правила свирки на Пиер Кюри през вечер, но тези детайли са без значение. Големите личности съществуват преди всичко в света на концепциите.

Интересно, но за този факт се сети точно кметът на Кърджали Хасан Азис и стана единственото официално лице, почело премиерата на филма за Левски. Защото етническият турчин знае, че стремлението на Апостола е било да освободи от гнета на една разкъсвана от корупция империя всичките й граждани, независимо дали имат кожички, или не и с какво точно се мият след посещение на тоалетната. Който разбира - да помни. За другите, Васил сам го каза във филма - „Да ви е*а майката!".

Никола Николов
"Всеки ден"