Релеф на богинята Кибела, открит край Созопол в първата половина на миналия век е включен в изложбата

Изключително ценни артефакти от района на Созопол участват в Националната изложба „ Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”, която е е разположена в четири зали в крило „Ришельо” в близост до пирамидата  и ще да бъде видяна от милиони посетители на Лувъра в периода от 16 април до 20 юли 2015 г. Археологическият музей в Созопол предостави 24 уникални археологически обекта от най- ранната антична история на града.Според директора на музея Димитър Недев това са световни образци,които отдавна са познати на френските специалисти, но сега ще могат да бъдат достъпни за посетителите на музея в Париж.

Сред  артефактите от Созопол са уникални вази и кратери от VІв. началото на Vв.,които са най- добре запазените образци на античната вазопис в цял свят.За първи път музея в Созопол напусна напусне гроб от Некропола на града,чиято датировка е от средата на VІ в. За него бяха положени специални грижи при пътуването до френската столица. Заедно с него са изложени и уникални по своята историческа стойност фигурки на хора и животни и предмети от бита, с които са били погребвани първите жители на Аполония. Зарчета от животински кости са любопитен акцент и препратка към хазартните увлечения на първите заселници по нашите земи.

Със  археологически експонати, открити край Созопол се представя в Лувъра  и Регионалния музей в Бургас. Релеф на богинята Кибела, открит край Созопол в първата половина на миналия веке включен в изложбата.Находката  на Кибела или Сибела е датирана от 5-4 в. пр. н.е. Вторият артефакт, който е представен в Кралската зала на Лувъра е мраморна статуя, представляваща мъжка фигура без глава. Това е най-древната статуя, откривана по нашите земи. Смята се, че е от 6-5 в. пр. н.е. Находката е от Атия, типичен пример на античната школа и доказателство, че първите гръцки заселници по Черноморието са били най-вероятно в Атия, а не в Созопол,както е прието от българските археолози. Въпреки, че мраморният колос е без глава, на гърба ясно се виждат типчните мъжки къдрици.

Няколко малки фигурки, открити по време на разкопките, съпътстващи изграждането на водния цикъл, са онези изключително ценни артефакти, които археолозите оценяват най-високо. Две малки фигурки дават сведения не само за живота и бита на древните, но и за художествените умения, както и за усета на древния творец към подробностите и изяществото.  Уникална фигурна композиция все още удивлява археолозите. Скулптората изобразява епинедрия - древни състезателни игри. Елегантната композиция представя сатир с кози уши и брада, на гърба на когото се е възкачил друг актьор, който се е преобразил като маймуна. За първи път се откриват подобни фигурки, сподели Димитър Недев, който препраща сцената към времето на култа към Дионисий. Тази уникална и изящна фигурка, заедно със фигурката на жена, която пече хляб в пещ,  допълват созополското участие в  изложбата в Лувъра .