Кралев: Необходимо е спортът и бизнесът да заговорят на един език

Министърът отново постави въпроса за липсата на добре подготвени мениджъри

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев отново постави въпроса за подобряването на мениджмънта в родния спорт, както и на взаимовръзките между спорта и бизнеса. Той говори именно по тези теми в интервю за novini.bg.

- Господин министър, смятате ли, че държавата и бизнесът си сътрудничат достатъчно добре?

- За съжаление в областта на спорта има много резерви в тази посока. Спортните ръководители трябва да променят мисленето си и да се научат да търсят допълнително финансиране, а не да чакат само на държавата. Компаниите пък трябва да са наясно, че спортът може да им върне много, ако инвестират в него. Необходимо е да стимулираме сътрудничеството между спорта и бизнеса и да заговорят на един език, за да има взаимна полза и за двете страни.

- Какво още може да се направи, за да не са единични случаите, в които местни бизнесмени инвестират в развитието на спорта и културата? ‏

- Президентите на федерации и клубове трябва да се научат какво притежават, каква стойност има то и как да си презентират продукта на компаниите. Не може да кажеш „дай ми пари, не ми стига бюджетът, градът има нужда от спорт.” Това не върви. На човека, който стои насреща и е изкарал парите си с огромен труд, ти трябва да му дадеш мотивация как той, чрез теб, добре да продава продукта си. А не да му създадеш усещането, че ти е спонсор, който налива пари. Не, бизнесът не налива пари в нищо, той инвестира пари. Маркетингът, рекламата е инвестиция и когато спортните хора се научат да говорят на този език и да правят такива презентации, тогава бизнесът ще им повярва и ще отвори рекламните бюджети за тях.

- Публично-частното партньорство, подобно на това в Русе, по което се реализира проектът „Арена Русе“, ли е начинът за развитие у нас?

- Необходимостта от проекти под формата на публично-частно партньорство в България е значителна. Tова важи в пълна сила и в сферата на изграждането и управлението на спортната инфраструктура. Единици са проектите, реализирани по този начин, при това предимно чрез използването на концесионен модел или създаване на съвместни търговски дружества. И то преди влизането в сила през 2013 г. на Закона за публично-частното партньорство. Един от тях е именно „Арена Русе“. За съжаление, трябва да се признае, че влезлият в сила през 2013 година Закон за публично-частното партньорство съдържа видни несъвършенства като ограничения за потенциалните партньори, сложни процедури за възлагане, излишна намеса на централната администрация в дейностите на общините. Мерки за преодоляването им сме заложили и в новия закон за спорта. Предвиждаме удължаване на сега предвидения максимален срок от 10 години за отдаване под наем на спортни обекти на спортни клубове и федерации. 90% от базите са собственост на общините и 10% - на държавата. Очевидно обаче нито едните, нито другите разполагат със средства за инвестиране в тези обекти, затова нашето мнение е, че в новия закон за спорта тази част трябва да е добре разработена. Трябва да се даде възможност на принципалите да подписват дългосрочни договори, за да могат да намерят и инвеститори. Трябва да стимулиране и висшите учебни заведения също да се включат в създаването на нови и развитие на съществуващите вече спортни обекти и съоръжения. ПЧП е определена форма, която учебните заведения могат и следва да използват за реализиране на подобни цели.

- Имате ли преки наблюдения върху проекта „Арена Русе“ и какво мислите за него? ‏

- Имам. Проектът е стартирал през 2007 г. и на 23 юли залата ще бъде открита с концерт на Лили Иванова. Общата стойност на направените инвестиции е в размер на около 56 млн. лв. Апортната вноска от община Русе е на стойност близо 19 млн. лв., а на частния инвеститор – около 37 млн. лв. Капацитетът на "Арена Русе" е 5100 седящи места заедно с още 1200 седящи места на терен при концертни прояви и 3000 правостоящи. Такива публично-частни проекти трябва да подпомогнат икономическото, културното и социалното развитие на града и региона чрез създаване на професионални условия за провеждането на спортни и културни мероприятия. В случая това ще привлече посетители от Русе и региона, Гюргево и Букурещ, съседни страни по поречието на река Дунав, с което ще се стимулира местната икономика и би трябвало да увеличи преките и косвените приходи в местния бюджет.

- Като спортна личност с богат опит и като спортист, и като ръководител – какво смятате лично вие да промените, за да се намерят повече хора като братя Бобокови, готови да инвестират в проект, който ще подпомогне цялостното развитие на даден град?

- В момента подготвям лекция, която ще изнеса пред спортните клубове и бизнеса в страната. В София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора ще разясня как фирмите и клубовете могат да си бъдат полезни. Защото спортните звезди струват много скъпо по целия света. Те са по-разпознаваеми и хонорарите им за реклама са по-големи от тези на филмовите и друг тип известни личности, които са втората ценова категория, използвана от световният маркетинг. Ще се проведат срещи на представители на клубовете – спортисти, треньори, и мениджъри, и собственици на компании, маркетингови директори, на които ще дам примери от моята 25-годишна практика като специалист по маркетинг и като мениджър в областта на спорта за успешни примери в България и света за промоция на продуктите на бизнеса, чрез спортни събития, мероприятия, лица. Идеята ми е така да стимулираме сътрудничеството между спорта и бизнеса.

- Когато говорим за частна инвестиция в такъв мащаб, за каквато говорим в Русе, доколко важен е професионалният мениджмънт? Каква роля заема той и не е ли твърде подценяван у нас? ‏

- Категорично да. Голям проблем в спорта ни е, че няма образовани и подготвени мениджъри. Това е посока, в която трябва да се работи много. Както по отношение на спортния маркетинг, така и относно менажирането на спортните обекти. Необходимо е те да бъдат запълнени с културни и музикални събития, които да генерират средства, за да се подпомага по този начин дейността на спорта. По-лесната задача е една зала да бъде построена. Но далеч по-сложно е да се осигури издръжката й и възвращаемостта на инвестицията. Това вече зависи от качествата на нейния мениджър. За това трябва да се инвестира в хора с възможности като им се помогне да ги развият. Защото няма как една зала да се издържа с 30 събития годишно или един стадион с 10 мача. И е работа на мениджъра да търси и генерира събития, които да запълнят календара на съоръжението, а не само да чака промоутърите сами да го потърсят. 




Снимка на Деня

Щрихи от Плевен