Идеята е част от Националната стратегия за повишаване на грамотността на кабинета

Сериозните проблеми с грамотността у нас ще бъдат преодолявани с кътове за четене на обществени места, дискусии с родители, както и срещи с писатели. Инициативите са предвидени в плана за изпълнение на Националната стратегия за повишаване на грамотността през 2015 и 2016 г., публикуван на сайта на МОН и цитирана от „Сега". За осъществяването им се разчита на средства от министерства, общини, издателства, НПО-та и оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Още през следващите седмици например на 260 обществени места трябва да се появят кътове за четене. Кътовете ще са разположени в метрото, кината, жп гарите и др., а срокът е юли 2015 г. Проблемът е, че изпълнението и финансирането е възложено на общините, макар че част от посочените обекти са държавна или частна собственост. За осигуряване на по-лесен достъп до книги се предвижда откриване на нова библиотека в Националния дворец на децата до септември 2016 г. В 150 училища трябва да се направят инициативи за подаряване и размяна на книги. Място са намерили и социалните мрежи, където ще се поддържа кампанията "Пишете правилно. Написаното остава".

Няма да се подобри особено и достъпът на социално слабите до книги. Обещава се 1000 социално слаби да получат достъп до библиотека. При неграмотните възрастни достъпът ще е малко по-широк - образователни курсове се обещават ежегодно за 3000 души. Създаването на образователен стандарт за усвояване на българския език, което е в основата на повишаване на грамотността, ще почака до юни 2016 г.

Международни изследвания редовно поставят страната ни на дъното на класациите по грамотност. Според последното проучване на PISA 2012 например почти 40% от родните деветокласници са под критичното ниво на четене. По данни на НСИ общият брой на неграмотните деца у нас за миналата година е 112 778, а 81 000 граждани никога не са посещавали училище. Скорошно изследване на СУ и "Алфа рисърч" за читателските практики през 2014 г. пък показа, че близо една пета от българите никога не са си купували книги, докато през 2006 г. делът им е бил близо 30%, а едва 7% са си купили книга в последния месец.