Марина иска да загърби спомени за отхвърляне, алкохолизъм и самоубийство

Внучката на Пабло Пикасо се готви да продаде една от най-обширните колекции от керамика на артиста в опит да обърне страницата на травмиращото си детство, пише "Площад Славейков". Чрез аукционна къща "Сотъбис" Марина Пикасо ще предложи забележителна група от уникални чинии, плочки, вази и малки скулптури, които майсторът на кубизма е правил между 1947 г. до края на 60-те години на миналия век. Продажбата е важна както за самата Марина, така и за арт пазара като цяло – но тя най-вече осветява частта от фамилната история, обгърната от алкохолизъм и самоубийство. 

Марина е дъщеря на сина на Пикасо – Пауло, роден от първия брак на художника с руската балерина Олга Хохлова. И двамата родители на Марина Пикасо се борели с алкохолизма. Те се разделили, когато била на пет месеца и тя останала, заедно с по-големия ѝ брат, Паблито, на грижите на майка им. 

Марина и Паблито израснали в бедност, а баща им често ходел буквално да проси пари от художника. Те самите рядко виждали Пабло Пикасо, а при тези визити обикновено се случвало да чакат с часове пред портите на дома му преди да бъдат приети.

Когато Марина е на 22 години, Пикасо умира без да остави завещание. Тя наследява точно една пета от имуществото му, въпреки че никога преди не е получавала негови творби и не е била близка с художника. След като Марина Пикасо получава вилата му в Кан, първата ѝ работа е да обърне с лице към стената всичките му картини, окачени там.

Днес Марина е на 64 години и притежава огромна колекция от работи на знаменития си дядо – над 10 хиляди творби, сред които около 300 платна. Тя наскоро обяви плановете си да продаде всичко, за да финансира благотворителната си дейност.

"Продажбата също така е начин да обърна страницата – обяснява Марина Пикасо пред "Гардиън". – Тя е начин да загърбя цялото си действо. Страдах много като дете и млада жена. Да бъда внучка на Пикасо беше много трудна задача. Аз не се подигравам с наследството, никак даже, просто искам да живея по по-светъл начин и да мога да се отдам на хуманитарните си дейности. Няма абсолютно никаква омраза, горчивина, няма отмъщение от моя страна."

Цялата керамика, която отива на търг, е уникална. "Избрах да предложа колекция от творби, която е красива и интересна и която може да се продаде и да бъде показвана. Част от средствата – защо не и всичките – избрах да даря на хуманитарни проекти и болници", казва Марина Пикасо.

Тя не изпитва и нужда да задържи почти нищо. "Това е наследство без любов. Нямаме фамилна връзка. В нормален живот, когато баба или дядо ти оставят някой предмет, дори и да няма пазарна стойност, ти го обичаш, защото им е принадлежал и са ти го оставили с обич. В този случай няма нищо такова. Единственото, за което ме е грижа, е рисунка на баща ми и една на баба ми, която аз обичах и изгубих на 6 години. Тези картини ми помогнаха да порасна", разказва тя.

По думите ѝ Пикасо не е съществувал като дядо: "Нещата се усложняваха от последната му жена, Жаклин, която за да го предпази, не допускаше никого, дори татко ми, до него. Когато той е искал да види баща си, се е налагало да чака четири, пет, шест часа на улицата пред дома му. За дете на 4 или 5 годинки това оставя силно впечатление. Все още имам травма със срещите; ако имам уговорка и другият човек не се появи навреме, го изживявам много дълбоко. Работя много по това, преди беше много тежко".

По-големият брат на Марина, Паблито, се самоубива на 25 години, след като не е допуснат до погребението на дядо си. Той изпива шише белина и умира след няколко месеца ужасяващи страдания. "Разбира се, не беше само погребението – но това събитие отразяваше целия му живот. Паблито никога не успя да се откачи от всичко онова, което беше Пикасо", казва днес сестра му.

"Колкото по-малко виждаше дядо си, толкова повече имаше нужда от него, повече го ценеше, идентифицираше се с него, смяташе го за своя спасител. Като момиче, може би, аз имах по-добро разбиране да не очаквам нищо от някого, който не ми е давал нищо. За брат ми, ако той не обичаше Пикасо толкова много, може би нямаше да умре", спомня си Марина.

Пабло Пикасо никога не й е дал нещо приживе: "Имахме много труден живот, близък до мизерията. Той така и не ни даде нещо дребно, като скица, въпреки че такива подаряваше на фризьора и чистача си. Всичко това направи посмъртното му наследство още по-непосилно".