Лекари и бизнес скочиха срещу предложените мерки

Представителят на Българската стопанска камара (БСК) Григор Димитров няма да подкрепи проекторешението за намаляване на цените на клиничните пътеки по време на насроченото за днес заседание на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Започват преговорите за излизане от кризата с недостига на средства за лечебните заведения.

От стопанската камара обясняват аргументите за решението си. На първо място те изтъкват обещаните, но несъстояли се реформи за преодоляване на сериозните структурни деформации, водещи до финансова неефективност на системата. Забавено било въвеждането на електронното здравеопазване като решаващ фактор за подобряване на ефективността и прозрачността на системата.

Въпреки много предложения за ограничаване на разширяването на болничната мрежа, продължило издаването на разрешения за откриване на нови лечебни заведения. Не бил приет комплекс от мерки, главно законодателни, за промяна на съотношението между размера на средствата за болничната и доболничната помощ. Сега системата е ориентирана към най-скъпата, болничната помощ, а не към профилактиката и доболничната помощ, отбелязват от стопанската камара.

Изтъква се още, че въпреки настояването на Надзорния съвет за законодателни промени в посока засилване на контрола върху дейността на лечебните заведения, в проекта за промени в ЗЗО били включени само палиативни мерки, които не решават съществуващите проблеми. Сред аргументите се посочва още, че не са били приети ясни правила за реда и начина на медицинското обслужване на здравнонеосигурените лица.

От БСК коментират, че цените на клиничните пътеки, с малки изключения, не са променяни от 2006 година. Представителите на бизнеса намират, че съществуващото състояние е следствие от поведението на държавата. В това число те поставят рехвърлянето на над 1.4 млрд. лв. от резерва на НЗОК към държавния бюджет. В становището до медиите се отбелязва, че дефицитът се формира главно от нереалистичния размер на осигурителните вноски за осигуряваните от държавата лица.

Продължавала съществуващата трайна тенденция на намаляване на дела на средствата от републиканския бюджет за финансиране на системата на здравеопазването, при успоредно увеличаване на размера на средствата за сметка на социалните фондове и населението.

От БСК припомнят, че при приемането на бюджета на НЗОК за 2015 г. са гласували против и са изразили категорично становище, че той е небалансиран и това ще доведе до дефицит в рамките на 200-250 млн. лева. Към днешна дата прогнозите за дефицит се сбъдват, при това в очакваните от БСК размери, категорични са от камарата.

На база резултатите от изпълнението на бюджета на НЗОК за първото тримесечие на 2015 г. се очаква дефицитът на Здравната каса към 31 декември 2015 г. да надхвърли 292 млн. лв., в т.ч.: 124 млн. лв. за болнична медицинска помощ (БМП); 60 млн. лв. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания; 109 млн. лв. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение.

След насочване на 93 млн. лв. от резерва на НЗОК, дефицитът ще е в размер на 200 млн. лева, става ясно от разчетите. Именно за да бъде преодолян този дефицит за болничната помощ, НЗОК предлага на Надзорния съвет да утвърди намаление на цените на клиничните пътеки и процедури за периода от м. юли 2015 г. до м. ноември на 2015 г. За останалите дейности ще се търсят други решения.

От своя страна и лекарите са категорични, че съсловната им организация няма да се съгласи да се намалят средствата за клинични пътеки, които са недофинансирани, при положение, че разходите за лекарства нямат лимит и те неконтролируемо растат.

Пред БНР председателят на Акредитационния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Юлиан Йорданов коментира, че при първична медицинска извънболнична помощ 23% от бюджета е изпълнен, което означава, че приравнено към края на годината, там дефицит няма да има. Той обясни, че на 26 май в съсловната организация е получено писмо от НЗОК, в което се дава справка за изпълнението на бюджета на Касата за първото тримесечие на 2015 година.

Според Юлиан Йорданов дефицит не се очаквал и при специализираната извънболнична помощ - бил изпълнен 24,4 % от бюджета. „За медико-диагностична дейност едва 21,5% е разходът на средства. За болнична помощ по клинични пътеки, там вече процентът е 26,9", обясни Йорданов.

Той посочи данни и от друга справка на НЗОК - за разходите за болнична помощ за първите 4 месеца на годината. От нея било видно, че за лекарствените продукти, които са за домашно лечение, преразходът е близо 40%. За болнична медицинска помощ разходът е 35%. Според Йорданов там, където има регулация, т.е. в първичната извънболнична помощ и в специализираната извънболнична помощ, преразход на лекарства няма.