Амбициозният културен календар на столицата

За съжаление без парите от общината повечето проекти умират на мига

Десетките фестивали и културни събития в столицата са част от разрастващия се Културен календар на Столична община, съобщиха от администрацията й. Всъщност нашумели вече прояви в културния афиш на столицата като Киномания, Нощ на театъра, Млади музикални дарования, Панаир на книгата, Фестивал на науката, А to Jazz, Водна кула арт фест, Малък Сезон на Театрална работилница "Сфумато", София филм фест, Софийски театрален салон, Опера в парка, София Моно, Салон на изкуствата, Фестивал "Златен кукер", София диша и др. станаха възможни благодарение финансовата, но и организационната подкрепа на общината, пише „Сега”. 

Календарът на културните събития на Столична община е основната програма за финансиране и инвестиция в културата на София. Оказва се обаче, като разгледаме бюджетите на проявите, че често и единственият начин да се финансират големите събития и фестивали в града. 

Според статистическите изследвания София е с най-висок относителен дял на населението в трудоспособна възраст - 66.5%. Освен това около 20% от българите живеят именно в столицата. По тази причина на софийска територия се намират основните културни институции, но тук е и основната публика. Това и налага постоянното обогатяване на програмата на календара, както и подпомагането на ярките инициативи в него. Интересното е, че подкрепените проекти от Календара на културните събития, като София филм фест, Европейски музикален фестивал, София джаз пик, Панаир на книгата, Салон на изкуствата имат свойството, установено вече от проучвания, да създават нова публика. 

Разбира се, донякъде е рисково, че ако не са финансирани от общината, много от най-значимите културни събития в София просто няма да се случат. Пример за това е наскоро приключилият Световен театър в София - видяхме селекция от най-добрите театрални проекти за изминалите една-две години. Само средната сума за гостуването на един от тези спектакли е между 12 и 15 хил. евро - напълно непосилна за организаторите, ако не съществува стратегическото финансиране от общината. Има и други такива примери - фестивалът за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" - с общо 5 международни гостувания само за тази година, международните участия на СтоЛица Литература на фондация "Елизабет Костова", Международният фестивал на Хартията и още много. От друга страна, засега няма друг начин да се поддържа некомерсиалният сегмент в културното съзидание, подчертават от общината.