На двудневен форум той ще бъде обсъден и приет

Проблемите във връзка с третирането на лишените от свобода лица за съжаление нямат универсално решение. Това заяви зам.-министърът на правосъдието Андрей Янкулов по време на кръглата маса по изпълнение на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ) и пилотното решение "Нешков и други срещу България".

За подобряване на материалните условия в местата за задържане няма спор, че решението се основава на инвестициите в съществуващия сграден фонд или изграждане на нови места. При третирането на хората в затворите обаче е нужна промяна в манталитета, нагласата към тази категория граждани.

Янкулов постави въпроса за основната цел на наказанието - да изолира принудително от обществото онези, за които е доказано, че са нарушили правилата за поведение за определен период или да даде шанс на тези хора да бъдат отново пълноценни граждани.

Докато продължаваме да смятаме, че наказанието се налага с първата, а не с втората цел, напредъкът ще е нищожен, стана ясно от коментара на зам.-министърът на правосъдието.

Страната ни е обект на голям брой критики от КПИ. В правосъдното ведомство намирали критиките за обективни и търсели подкрепата на Съвета на Европа и диалога за намиране на адекватните решения.

КПИ е направил 10 посещения в България от 1995 г. до 2015 г.

В публично изявление на КПИ относно България от март се отчитат съществени недостатъци особено по отношение на полицейското задържане и местата за лишаване от свобода. По време на посещенията си през 2010, 2012, 2014 и 2015 г. делегациите на КПИ са отчели липса на решителни действия от страна на властите.

От тазгодишното си посещение представителите на КПИ получили доста оплаквания за умишлено физическо малтретиране на лица, задържани от полицията. Най-често се касаело за плесници, ритници, а в някои случаи и до удари с палки. Също така на арестуваните лица рядко се предоставяла възможност да уведомят за задържането си лице по техен избор.

Какво печели обществото от лошото третиране на лишените от свобода негови членове? Какво печели обществото, ако изпълнението на наказанието не дава възможност за промяна на човека, който е извършил престъплението? Тези въпроси постави Янкулов по време на дискусията.

Всяка продължаваща агресия по време на професионалния път на служителите в затворите се пренася и в личния им живот, в техните семейства, а оттам и в цялото общество, предупреди Янкулов.

Системата за изпълнение на наказанията в България имала потенциал да реализира нужната промяна. Най-важната част от всяка система на управление са хората. По тази причина компетентните и почтени хора трябва да бъдат идентифицирани и да им се даде шанс да заемат ключовите позиции за да започнат нещата да се случват.

"Политическа недалновидност е ние да смятаме, че в състояние на непрекъснати стрес и напрежение, породени от необходимостта да се изпълни един невъзможен за изпълнение бюджет, системата може да даде резултатите, които не само нашите европейски партньори, но и ние самите очакваме от нея", изтъкна Янкулов. Той се оплака, че бюджетът на ГДИН бил сериозно намален и системата е изправена пред допълнителен стрес, вследствие на недостига на средства.

Градивното сътрудничество на МВР с органите на Съвета на Европа в областта на спазването правата на човека е дълъг процес. Свидетели сме на изработване на първия етичен кодекс на полицията, на инструкция за оборудване на помещенията за задържане и други подобни инициативи, изтъкна на свой ред зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов.

Председателят на КПИ Микола Гнатовски предупреди, че без открит диалог между националните власти и международните субекти няма да е възможно да се преодолеят проблемите. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е органът, който реагира на индивидуални жалби на лица , които смятат, че не са имали възможност да потърсят правни средства за защита на национално равнище.

Процедурата по пилотното съдебно решение по делото „Нешков и други срещу България" е опит от страна на ЕСПЧ да изиграе проактивна роля и съвпада с посоката на усилията на КПИ.

Това се отнася до петима български граждани, изтърпяващи различни по продължителност присъди "лишаване от свобода".Те са се оплакали за лошите условия в затворите, където са пребивавали - Бургас, Стара Загора, Варна, Плевен, Белене, София, Ловеч.

Съдът приема, че условията, при които четиримата жалбоподатели са задържани в различните затвори или затворнически общежития, представляват нечовешко и унизително отношение, по-конкретно с оглед пренаселеността и използването на кофи поради липсата на тоалетни в килиите.

Съдът постановява, че в 18-месечен срок от датата, на която решението стане окончателно, държавата трябва да създаде комбинация от ефективни средства за защита срещу лошите условия на задържане, които да имат едновременно превантивен и компенсаторен ефект.