Те са в дълбок процес на декапитализация, според доклад за дълговете на лечебните заведения

Над 14 млн. лева са нараснали задълженията на държавните болници за лекарства само за 3 години, пише вестник "Преса", позовавайки се на доклад за дълговете на лечебните заведения. Това е станало от 2012 до края на 2014 г. Дълговете са стигнали 119 млн. лв.

Ако в края на 2012 г. Задълженията за лекарства са били 26 129 000 лв., то в края на 2014 г. вече са 65 685 000 лв.

Сходно е положението и с неразплатените пари за медицински консумативи. В края на 2012 г. задълженията са били общо 37,7 млн. лв., от които 9,1 млн. лв. просрочени, докато в края на 2014 г. вече са станали 57,3 млн. лв., от които 31,3 млн. лв. са забавени.

В края на миналата година държавните болници дължат 3,3 млн. лв. за ток, 2,8 млн. лв. - за топлоенергия, 4,4 млн. лв. - за храна, и над 16 млн. за апаратура и материали. Общо дълговете им до края на април тази година станаха 413,4 млн. лв. От тях 356,8 млн. лв. са на държавните. Само за първите четири месеца на годината болниците, подчинени на МЗ, са натрупали нови задължения от 14,4 млн. лв., а общинските - от 2,2 млн. лв.

За 22 държавни болници натрупаните дългове надхвърлят половината от капитала им, гласят данните от доклада. Те са в дълбок процес на декапитализация. Сериозна загуба за последната година отчитат от старозагорската болница „Проф. д-р Ст. Киркович" - от 1,38 млн. лв. през 2013 г. на 3,72 млн. лв. година по-късно. Дълговете на пловдивската многопрофилна болница са нараснали от 1,69 млн. лв. на 1,95 млн. лв.

Така се потвърждават съмненията на някои депутати, че дълговете растат и това може да улесни преминаването на тези здравни заведения в частни ръце. Смята се, че като най-големи кредитори фармацевтичните фирми може да придобият цели или части от болници.

Около 80% от просрочените задължения на болниците са за лекарства и консумативи. Като една от причините за трупането на дълг от МЗ сочи поправка в нормативната уредба с цел облекчаване на бизнеса. Тя влезе в сила на 16 март 2013 г. и ограничи времето на договаряне на отложените плащания до 60 дни.

В доклада на МЗ има особено тревожни данни. Болниците дължат 537 000 лв. на персонала си и 399 000 лв. за осигуровки. Имат неплатени данъчни задължения за 727 000 лв.

Въпреки че многократно бяха питани от депутатите как ще решат въпроса с дълговете, двамата заместници на здравния министър - д-р Бойко Пенков и д-р Ваньо Шарков, обясниха, че няма друг начин освен икономии и продажба на обособени части и терени от дворовете на лечебните заведения.

Те са поискали оздравителни програми от шефовете на 30 здравни заведения, които не са рентабилни и продължават да трупат дългове. Сред тях са големите болници като „Пирогов" „Александровска", „Св. Екатерина", „Царица Йоана-ИСУЛ", „СБАЛ по онкология" и болниците в Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Пловдив, Ловеч, Перник, Стара Загора, Ямбол.

МБАЛ „Св. Марина"-Варна има разходи за 97 068 000 лв., което е с 5 757 000 лв. повече от приходите й.

Сходно е положението с „Пирогов", който има приход от 66,1 млн. лв., а разходи за 71,9 млн. лв.

Многопрофилната болница в Стара Загора „Проф. д-р Ст. Киркович", която е дадена като лош пример за мениджмънт, има разминаване между приходи и разходи с 3 720 000 лв. На минус с 2,6 млн. лв. е „Св. Екатерина" и с минус 2,5 млн. лв. - „Александровска", пише изданието.

Всички тези болници са предложени от министър Москов да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация. И макар че министърът обеща да оттегли проекта за промяна на закона за лечебните заведения, до този момент Законът не е оттеглен от парламента. В доклада на МЗ не са включени болници като ВМА, МВР и Транспортна.

„Една болница плащаше по 30 000 лв. на месец за болничен отпадък, но след като сменихме директора, разходите паднаха на 8000 лв.", даде пример зам.-министър Бойко Пенков.

МЗ се готви да направи промяна в договорите на управителите на болници, според която, ако трупат задължения, ще има персонална санкция. В същото време се признава в доклада на МЗ, че там, където има прием на пациенти по спешност, се работи на загуба.

Междувременно вчера врачански медици излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Идея на зам.-министър Пенков: Ако не излекуват пациент, после ще плащаме 50%.

Зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков лансира пред журналисти своя радикална идея за „пакетно финансиране", която смятал да предложи на депутатите.

Според нея за лекуването на един пациент в доболничната, болничната помощ и след това за рехабилитация ще се плаща една цена от касата за комплексно лечение, а не на всяко здравно заведение поотделно, както е досега.

Ако се окаже, че пациентът не е излекуван и се наложи повторно да влезе за долекуване, тогава докторите ще получат половината от цената на лечението му. Това било начин за дисциплиниране на екипите. Все пак той призна, че ще има различен тип алгоритъм за различните заболявания, защото при онкологичните няма как пациентът да не постъпва многократно в болница.

„Това е мое предложение, може да бъда освиркан и да не се гласува. Казвам ви какво съм замислил", призна зам.-министър Пенков. Този модел се прилагал в Холандия. Депутатите от здравната комисия чакат отговор от министъра какво точно означава записаното в закона за лечебните заведения задължение на болниците за „комплексно лечение".

От болница „Св. Екатерина" уточниха, че към 31 март 2015 г. не са нарушили правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни институции.

От здравното заведение признават, че към края на 2014 г. имат блокирани парични средства в размер на 1 088 280,10 лв. в КТБ, „като нетната експозиция към посочената банка е 14,62% и не надвишава регламентираните в правилата за концентрация 25%".

Преди ден здравният министър съобщи, че три лечебни заведения, сред които и „Св. Екатерина", са нарушили правилата за концентрация. Другите са „Св. Марина"-Варна и „Св. Анна" в София.

Промените в Закона за здравно осигуряване отиват в Конституционния съд. Общо 61 депутати от БСП, ДПС, БДЦ, АБВ и независимият Велизар Енчев се подписаха под решението. „Обжалват се две норми в закона - параграф 10, който третира разделянето на пакета на основен и допълнителен; както и привилегията на държавата да продължава да не плаща вноските за групите хора, които тя осигурява", обясни Емил Райнов от БСП.