Спипал бандитите с царски печати и уникална плоча с Дионисий и Херкулес

Експолицай предаде на НИМ зарязана от иманяри плячка, пише "Стандарт". Пенсиониралият се наскоро служител от отдела за охрана на културно-историческото наследство пътувал по свои дела в Лудогорието. В района на археологическия резерват Абритус той забелязал копаещи по никое време край шосето хора.

Старите професионални рефлекси в ченгето се задействали, той спрял колата си и "респектирал" иманярите, разказа шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Бандитите си плюли на петите и избягали, зарязвайки плячката си. А тя наистина е уникална и за първи път се открива в нашите земи, категорични са учените. Едната от находките е богато украсена надгробна плоча. На нейния горен ред, разделен с колони, са изобразени 6 антични божества, между които се различават Дионисий, Херкулес, Хеката и Хермес. На долния ред е представена също в релеф колесницата, която според римските вярвания отнася покойника в отвъдния свят. Не липсва и типичната сцена на погребално угощение, което се извършва от нимфите - служителки на Дионисий. В рамките на шегата проф. Божидар Димитров ги сравни с дружество на анонимни алкохолици, които само си търсят повод да пият, придавайки си с огромни усилия скръбен вид.

На стената липсва надпис, но шефът на НИМ е категоричен, че става дума за погребение на богат тракийски аристократ, който бил висш чиновник на римска служба през II-III век от н. е. Не по-малко ценни са и останалите находки, зарязани от пишман търсачите на съкровища. Това са пет оловни печата, като три от тях са на българските царе Борис I, Симеон Велики и Петър, като последният е изобразен със съпругата си Мария. Четвъртият е принадлежал на Писота, вардарий. Вардарий е чин в средновеквоната българска администрация, отговарящ за вардариотите - части, формирани от войници от чужди племена, които са отговаряли за охраната на тогавашната инфраструктура - проходи, пътища, мостове. Тези печати хвърлят нова светлина върху средовековната история на Разград, смята Божидар Димитров. Надписът на петия печат все още не е разчетен.