„Всъщност в света няма общоприето определение за мегалити.“, обяснява доц. Цонев. Най-общо, това са праисторически съоръжения,  изградени от необработени камъни, без зидане. В България такива се срещат най-често в  Странджа и Сакар.

За първи път доц. Цонев представя проучванията си върху мегалитите на Балканите в изложба  през 2009 година. В Стара Загора той гостува с втората си фотоизложба, в която  акцентът е върху развитието на античните свети места (включително мегалитни) и свети образи в различни епохи и различни исторически условия.

"Удивително е как  от праисторически времена хората са избирали едни и същи места за своите  религиозни практики.“, разказва физикът. Обекти от праисторията, от класическа Тракия, от римска Тракия и от ранно-християнската  епоха съжителстват с по-късни християнски паметници.

Експозицията се стреми с тези конкретни примери да покаже изключително силната приемственост на светите  места и светите образи по нашите земи, което е убедително свидетелство за  духовна толерантност и уважение към древната култура у нас. Особено  забележителни са случаите когато каменни релефи на тракийския херос се почитат  от християните като икони на Св. Георги.   

Изложбата „Мегалитни,  антични светилища и приемствеността им в християнството" може да посетите до 26 семптември.