Нека избирателите съдят по делата на кандидатите, не по еднаквите им обещания, категоричен е кандидатът за кмет на коалиция "Варна"

- Г-н Костадинов, на изборите за кмет на Варна в неделя се очертвата балотаж. Претендентите за второто място са няколко. С какво сте по-добър от конкурентите си?
- Нямам нищо общо с останалите конкуренти. На първия тур се явяват три категории хора. Едната част са хора, които са в момента в управлението. Другата категория са хора, които са били в управлението. А от третата категория хора, нямащи нищо общо със статуквото, за съжаление, съм само аз. Единствената причина, заради която се занимавам с политика все още, е защото искам да видя възмездите за тези, които унищожиха нашия град, нашата страна и нашия народ.

- Казвате, че не сте бил в управлението, но бяхте общински съветник...
- Добре известно е, че като общински съветник бях четири години в опозиция. За изтеклите четири години единствен аз от опозиционните съветници имах идеи, които успях да прокарам. Макар че 90% от нещата, които исках да станат, не се случиха, защото, както ми каза един общински съветник от ГЕРБ, който и в момента е кандидат от същата партия: "Това е хубаво, колега, но няма да го гласуваме, защото го предлагаш ти - за да не ти правим реклама". Това е един от многобройните примери защо в България нещата не се случват.

- Какъв беше конкретният казус?
- Казусът беше с общинската програма ин витро. Припомням, че през 2013 година програмата беше свалена. Тогава Янко Станев стана и каза, че имало заплаха от дублиране на дейности на общинския и държавния фонд ин витро. Ако Сметната палата, направела проверка щяла да ни глоби и, едва ли не, щяла да фалира общината. Ин витро програмата работеше във Варна от 2008 г, а националният фонд от 2010 г. За тези две години, в които двата фонда работеха заедно, нямаше нито една колизия. Тогава поисках да се даде поне един документ, за да се види има ли противоречие между общинския и националния фонд. Така и не ми дадоха. На следващата година бях принуден да се обърнах към Фондация "Искам бебе", които тогава се свързаха с кмета на града. Впрочем бившият кмет Иван Портних, когато беше общински съветник, гласува против програмата ин витро. На следващата година, когато вече беше кмет и фондацията се свърза с него, моето предложение мина като тяхно и вече беше гласувано. Същите хора, които предната година гласуваха "против", на следващата - гласуваха "за". Когато след края на гласуването, попитах защо чак сега предложението получава зелена светлина, а не предишната година, отговорът беше: Тогава го предложи ти, затова не мина, сега минава, защото го предложихме ние. Когато направих коментар, че за тази една година, докато беше спряна програмата, можеха да се родят 15-20 деца, отговорът беше: с 15-20 деца ли ще решим проблема? Когато се разсъждава по този начин, градът умира и държавата умира. Искам ето тези хора да си понесат заслуженото и не искам те да упраляват.

Управлението на града е бездарно, по инерция и дори няма ясно лице. За мен опонент на тези избори не е Иван Портних. Дали кандидатът на ГЕРБ ще се казва, така или по друг начин, няма никакво значение - той е кандидат на ГЕРБ, зад когото седи целият репресивен апарат на управляващата партия. Ако той беше независим, и зад него стоят едиствено само делата му през последните години, и собственият му личен авторитет, не вярвам някой въобще да би го споменал. Такава е практиката, която не е само в ГЕРБ, но и в повечето големи партии, довежда до това, че в един момент дори няма с кого да спориш. Не случайно Портних отказваше да ходи на дебати. Какви отговори бих получил от него, при положение, че като общински съветник съм му задавал десетки въпроси на сесия и не съм получил отговор на нито един. Как да спориш с човек, който не е наясно със собствения си град и има части на Варна, в които спокойно би се изгубил. Обидно е към избирателите във Варна, защото независимо коя партия те издига няма големи и малки кандидати. Има моменти, в които заставате на равни позиции и това са дебатите, в които всеки да изложи идеите си, да критикува и да бъде критикуван, и това да се види от всички. Това нещо не се случи.

- Различавате ли се по това, което искате да направите за града и начина, по който ще го направите, от останалите конкуретни?
- По време на избори повечето кандидати говорят едно и също. За да изберат хората, трябва да гледат делата, направени през годините. Гаранция за това, което би се случило, е човекът, който го говори. Ако той през годините е доказал, че може да му се има доверие, това означава, че и в последствие може да му се вярва. През последните 4 години, имах възможности и, ако бях решил да се поддам на увещания и съблазни, съм можел да го направя.

- Какви съблазни?
- Най-различни. В общинския съвет един съветник може да бъде купен, счупен, пречупен, ако се поддаде. Аз не се поддадох, но за съжаления в моята позиция стоя като канара в течението на реката, която не може да бъде залята, изронена или потопена, но не може и да спре течението. Такъв пример е бюджетът на Варна, срещу който гласувах против. Казах ясно, че ме притеснява разходната част, както и 40-те милиона лева кредит, част от които са за мостово финансиране на европроекти. Варна е на едно от първите места по загубени европроекти и средства по тях. Класическият пример за това е СУПЦ-то, чиито ремонт струваше 5 млн. лв, а не ни е възстановена и една стотинка. Стана ли кмет, първото нещо, което ще направя, е одит. За мен това, което се прави в момента с ремонтите на булевардите, е некачествено. Проверката няма да издържи и не съм сигурен, че ще си възстановим средствата. Логиката на управляващите е: важното е по време на избори да се строи. Но голяма част от тези неща се правят със заеми, пък били те за мостово финансиране. При нас усвояемостта е много ниска и ние като община нямаме административен капацитет за европейски проекти. Това е голямото ми притеснение, че ще трябва да връщаме тези пари. Община Аксаково, например, при 9 млн. лева бюджет за миналата година е усвоила 12 млн. лева по европроекти. Освен най-големият им проект за водния цикъл, се направи ново цялостно асфалтиране. Цената на асфалта там обаче е в пъти по-ниска отколкото във Варна.

- Догодина изтичат договорите на прословутите фирми за ремонти във Варна. Какво е решението? Какво трябва да направи бъдещият кмет, за да предотврати да са същите фирми?
- Решението е обществена поръчка, но с условия, които да дадат възможност на всички да участват, а не както е досега. Който даде най-ниската оферта, той печели. Има много фирми, включително и в по-малките градове, които разполагат с техника, но просто не се допускат. Заплащането трябва да е според свършената работа. Коя ще е фирмата е без значение, стига да е с най-ниската цена и най-полезна за обществото и работата да е свършена качествено. Създаването на oбщински предприятия за ремонти не е удачно на този етап, защото би натоварило бюджета. Според мен в следващите 4 години общината трябва да се концентрира върху подобряването на административното обслужване, за да може да привлече повече пари в града.

- Като политик сте сменили няколко партии...
- Не е вярно. Бил съм член на ВМРО ОТ 1997 до декември 2012 г. Тогава бях изключително разочарован, защото бях прекарал 15 години във ВМРО, а напуснах, виждайки, че тази организация се превърна в една частна фирма. Това беше много сериозно лично разочароваие, тъй като през годините съм създал десетки организации на ВМРО в страната, вкарах стотици членове. Хиляди симпатизанти вярваха на ВМРО заради мен и заради това, което съм правил през годините. Опитах се да променя нещата, ВМРО да не се превръща в частна фирма, борих се, пребориха ме и напуснах. След това дойде предложение от Валери Симеонов да водя листата на НФСБ във Варна. Когато минаха изборите обаче Валери Симеонов ме информира, че ще се търси сближаване с ВМРО. Казах му, че тъй като съм напуснал ВМРО няма как да се върна обратно там и просто се разделихме, съвсем приятелски. Тогава учредихме национално движение "Възраждане".

За това как и защо е създадено движение Възрaждане и мотивите на Костадинов да продължава да се занимава с политка чуйте в звуковия файл.