От Българското дружество за защита на птиците

Даден е стартът на едно от най-големите събития в календара на българската природозащита – проследяването на числеността на зимуващите червеногуши гъски в България, съобщават от БДЗП.

Червеногушата гъска е най-дребната дива гъска и същевременно най-застрашена в световен мащаб поради ниската си численост и неблагоприятното въздействие на редица застрашаващи фактори. Гнезди на малки групи на полуостровите Таймир, Гидан и Ямал в Русия.  Есенната миграция на червеногушата гъска започва в началото на септември, а до края на месеца птиците вече са стигнали до Казахстан. Някои от тях продължават на юг, към Аралско море, но повечето птици се отправят на запад и 80-90% от популацията (достига до северозападния бряг на Черно море, и по-точно до крайбрежна Добруджа, в пределите на България и Румъния.
  В зимовищата си в Добруджа птиците започват да пристигат на малки ята през ноември – декември, като по-големите числености се регистрират по-късно през зимата в зависимост от метеорологичните условия.
  Червеногушите гъски обикновено формират многохилядни смесени ята с всички други зимуващи видове гъски, най-многочислени между които са големите белочели гъски.
  Преброяването на червеногушите гъски е най-старата схема за мониторинг на световно застрашен вид птица в България. Първите проучвания за числеността на вида датират от далечната 1979 г. и нейни основоположници са група учени от Българската академия на науките. С основаването на Българското дружество за защита на птиците през 1988 г. това изследване става част от основните приоритети на работа на организацията и практически БДЗП поема осъществяването му през следващите години. От 1994 г. мониторингът започва да се осъществява не един път в годината, както дотогава, а два пъти месечно в периода на пребиваване на червеногушите гъски в България – т.е. от ноември до началото на март. Тази година мониторингът на гъските ще се осъществява като част от  мониторингова схема, разработена съвместно с Тръста за дивите птици и влажните зони. Събраните данни ще се предоставят на Изпълнителната агенция по околна среда, допринасяйки за изпълнението на националната програма за биомониторинг.