Тя включва пет стратегически цели за достигане на средните нива в ЕС

Депутатите приеха Националната здравна стратегия до 2020 година. Разискванията по нея започнаха вчера в края на пленарния ден. ПГ на ДПС и БСП лява България се обявиха против заложените в стратегията параметри. В крайна сметка "за" гласуваха 103 народни представили "против" – 27, а 15 се въздържаха, с което тя стана факт. В рамките на дебатите народният представител от ДПС Хасан Адемов заяви, че това, което се нарича здравна реформа се заключва в преследване не на здравни цели, а на фискални.
Народният представител от "БСП лява България" Михаил Миков пък посочи, че в стратегията има общи приказки.

Стратегията определя приоритетите и стратегическите цели за развитието на здравеопазването за период от 6 години. В стратегията са набелязани стъпките за подобряване на Спешната помощ, промяната в системата за цените на медицинските дейности и лекарствата. В нея е залегнало и въвеждането на национална здравна карта, чрез която ще бъдат ограничени болничните легла и която ще даде възможност на здравната каса да сключва избирателно договори с лечебни заведения. Документът залага увеличение на бюджета за здравеопазване с 0.2-0.3% всяка година до 2020 г.

Един от основните акценти в стратегията се отнася до реформирането на финансовата система, като се върви към демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Предвидена е промяна на здравноосигурителните пакети и възможност за избор на пакет, както и промени в бюджета на здравната каса, така че да се увеличи относителният дял на средствата за първичната извънболнична медицинска помощ и да се намали този за болнична помощ и лекарствени средства - до 12-13% от бюджета на НЗОК.

"Ревизия на гарантирания от задължителното здравно осигуряване минимален пакет здравни услуги съобразно размера на финансови средства и въвеждане на пакети от услуги, предлагани допълнително от застрахователните дружества, които да имат надграждащ характер", е една от мерките в стратегията. В Националната здравна стратегия 2014-2020 са посочени пет стратегически цели, свързани най-общо с подобряването на здравето на българите до средните нива на ЕС, трансформиране на здравната система за осигуряване достъпно и качествено обслужване, развитие на електронното и мобилно здравеопазване, осигуряване на кадри в медицината и развитие на научните знания и иновации.