Е общото мнение на експерти в дискусия по БНР

Съюзът на архитектите и Камарата на архитектите като гилдийни организации би трябвало да заявят по-ясна позиция и евентуално да излъчат представители в журито за нов главен архитект на столицата. Тази теза застъпи в предаването "Неделя 150" по БНР архитект Павел Попов. Той съобщи, че Съюзът на архитектите е изпратил писмо до кмета на София, в което се предлага съучастие, помощ и вероятно по-директна намеса в журито. "Партиите избират, но нека избират на финала, а да не се крият зад журита", призова арх. Попов.

Изборът на нов главен архитект не само на София би трябвало да става не изцяло под диктата на администрацията, а по предложение на гилдийните организации и от техни листи, посочи арх. Попов и подчерта, че темата за избор на главен архитект вълнува обществото и това е добре. Лошото е, че то се вълнува спорадично и персонално. Според него е добре обществеността да демонстрира по-траен интерес към градоустройствените проблеми. Той препоръча на медиите да отразят по-подробно конкурса за главен архитект, защото това по думите му е не по-малко интересно от футболен мач.

Новият главен архитект трябва да наложи ново отношение към качеството и хармонията на градската среда, защото в това отношение София изостава. Това каза проф. Вили Лилков от ДСБ, народен представител и дългогодишен общински съветник. Според него голяма част от критиките към главния архитект са съотносими и към кмета на София. "Когато се разработват заданията и проектите се изпълняват, ключова е ролята на кмета на града. Петър Диков беше приел ролята на "лошото ченге" в много от случаите, в които се коментираше градската среда", посочи проф. Лилков.

"В първия конкурс отпреди десет години журито не беше структурирано по тази начин и дори за общинските съветници не беше ясно по какви критерии е проведен изборът", коментира Вили Лилков по отношение на идеята за експертно участие в изборната структура, която излъчва главният архитект.

Идеите на участниците според него трябва да станат публично достояние, а конкурсът е възможност да се заговори за града в перспектива от 25-30 години. "Град София е на такъв етап от развитието си, в който трябва да преосмисли ключови концепции за него. Сега има трайно отклоняване от ключови положения в Общия устройствен план. Той не е дискутиран и ревизиран. Този конкурс е важен не само заради избора на конкретна личност, а заради ключови идеи за бъдещото градско развитие", подчерта Лилков.

Длъжността на главния архитект събира много странни правомощия в една фигура. Затова в този конкурс виждаме шанс не само да се избере читав човек, а за премисляне на системата за планиране на София. Това коментира архитект Любомир Георгиев, участник в гражданска група за натиск, активно участваща в дискусията за градската среда. "Има страшно много активни организации в областта на градската среда и е добре техният глас да може да бъде чут. Това ще доведе само до обогатяване на системата. Тази енергия и инициативност може да бъде използвана", настоя арх. Георгиев.