Текстовете в Наказателния кодекс бяха внесени от депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок

Главният прокурор Сотир Цацаров е внесъл искане в Конституционния съд, с което иска връщането на давността на престъпленията против човечеството и престъпленията в периода на комунистическия режим в България. Текстовете в Наказателния кодекс бяха внесени от депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Те бяха гласувани на 17 септември и обнародвани с президентски указ от 24 сепетември в Държавен вестник. Според промените не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления престъпления против мира и човечеството и тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции.

Според главния прокурор текстовете противоречат на Конституцията и на заложените в нея принципи на правовата държава, равенството на гражданите пред закона и забраната за дискриминация. Според Сотир Цацаров текстовете противоречат също и на принципа за върховенство на имащите непосредствено действие конституционни норми "и повдигат въпроси относно съобразяването със забраната за установяване на ретроактивно действие на наказателния закон ( чл. 5, ал.3) - от гледна точка на досегашната практика на Конституционния съд". Освен това, смята обвинител №1, изключването с обратна сила на прилагането на общите правила за давността за някои престъпления, определени по критерия субект на извършването, се конфронтира с основни права на гражданите, произтичащи от нормите на чл. 37 ал.1 и ал.7 КРБ.

Главният прокурор дава и разпоредба от Закона за МВР на конституционалистите, според която бездомници лица могат да се настаняват в специализирани заведения с разрешение на прокурор за срок от 30 дни. В искането се посочва, че подобно задържане, без лицето да има право да напусне дома по собствено желание, противоречи на Конституцията.

"По своите характеристики принудителното настаняване на посочените категории пълнолетни лица в съответни институции, без правото да ги напускат по собствена воля, се приравнява на лишаване от свобода по смисъла на КЗПЧОС. Нормата на чл. 95а от ЗМВР не само не включва съдебен контрол във фактическия състав по вземане на решението за настаняване, но и не предвижда каквато и да е форма на съдебен контрол относно законността на задържането през цялото му времетраене. Неосигуряването от вътрешното право на достъпно и ефикасно средство за атакуване пред съд на решението на административен орган за налагане на мярка, която носи белезите на лишаване от свобода, както и на основанията, тя да продължава до пределите на предвидения срок, води но нарушаване на правото по чл. 5 т.4 КЗПЧОС", се сочи в искането на главния прокурор.