Необходим е за ранна и евтина диагностика на онкоболни от целите Балкани

Българската академия на науките получи днес апаратурата за изграждането на най-големия ускорител (циклотрон) на Балканския полуостров. След като бъде сглобен, циклотронът ще може да произвежда изотопи, необходими за работата на ПЕТ-скенерите, с които се прави ранна диагностика на различни видове рак.

Министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев присъства на приемането на апаратурата в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН. "Имаме двойна полза от този циклотрон", посочи министърът на образованието. Той се похвали, че от една страна докторантите и учените на БАН ще могат да използват апаратурата, ще се възпита и ново българско поколение модерни специалисти медици, които са главно свързани с раковите заболявания. "Събитието има и морален привкус - нашите онкоболни много по-бързо да могат да попадат в изследванията. Дългата опашка да може да се съкрати и да се съкратят десетократно парите, които държавата дава до момента", изтъкна още образователният министър.

Новата апаратура за циклотрона ще се помещава в специализирана сграда, която предстои да бъде построена, за да се произвеждат изотопи за диагностика на онкологични заболявания, каза директорът на ИЯИЯЕ доц. Димитър Тонев. Той отбеляза, че сега всяка година България дава по 8 милиона лева, за да се купуват тези изотопи от Унгария, но ефективността им е много ниска, тъй като периодът им на полуразпад е около 110 минути.

Три или четири пъти ще поевтинеят произведените в циклотрона на БАН изотопи спрямо внасянето им от чужбина, обясни доц. Тонев, цитиран от БТА. Той отбеляза също, че досега само 3000-4000 онкоболни българи са имали възможност да се възползват от лечението с изотопи, а на около 16 000 българи семействата им сами са решавали този проблем. Чрез новия циклотрон всички онкоболни пациенти в България ще могат да получават лечение и диагностика, като страната ни ще има възможност да се превърне в регионален център за Северна Гърция, Македония и Сърбия, посочи доц. Димитър Тонев.

Той съобщи, че ще има и лаборатории за изследвания в областта на химията, физиката, биологията и радиофармацията. До края на годината очакваме сградата да бъде построена, за да може в нея да се монтира циклотрона, а от 2017 г. да започне производството на изотопи, каза доц. Тонев. Новият циклотрон ще произвежда годишно около 25 000 дози с изотопи, съобщиха от посолството на САЩ у нас. Проектът за изграждането на Национален циклотронен център към БАН е започнал през 2012 г., като досега е финансиран от Американския департамент по енергетика с 3 милиона долара, от АЕЦ "Козлодуй" - с 2 милиона долара, и от Министерството на образованието и науката - с 1 милион лева.

Сред присъстващите на церемонията бяха заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков, представители на АЕЦ "Козлодуй" и на посолството на САЩ у нас, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.