Ще бъде място за поклонение, не черква, заяви кметът на Нова Загора Николай Грозев

“Решен съм да поставя началото на едно добро дело, да направя проект, да намеря съмишленици, да събера средства чрез сметка за дарения към община Нова Загора и да построя храм за поклонение, в който да изложим вещите на пророка на народа дядо Влайчо. Дано да успея!”. Това е написал в сайта на община Нова Загора нейният кмет Николай Грозев, информира 24chasa.bg.

35 години след смъртта му хората от Югоизточна България смятат, че пророкът от новозагорското село Коньово Влайчо Жечев е имал феноменалната дарба да вижда миналото и бъдещето на всеки, както и да лекува, която била по-силна дори от дарбата на Ванга от Петрич.

“Нашето село не го знаеха по име, а като селото на дядо Влайчо. Хората чакаха понякога с дни, за да се срещнат с него”, разказват местните.

“Аз не съм гадател. Аз съм ясновидец и лечител”, казвал скромно за себе си най-известният и до днес коньовец. Тази негова дарба не е обяснена никога. Казват, че някогашният директор на Института по сугестология д-р Георги Лозанов се интересувал от него, но самият Влайчо бил против да го правят обект на науката. Мъжът от Коньово си имал приказката и с философа комунист академик Тодор Павлов от времето, когато Павлов бил интерниран заради убежденията си в недалечните Кортенски бани. Кой знае, сигурно материалистът и идеалистът са говорили равностойно и на философски теми, макар Влайчо да е завършил само четвърто отделение.

Влайчо Жечев е роден на Богородица- 15 август 1894 г., умира през 1981-а. Преди 11 години книга за него издаде съпругата на племенника му Мария Жечева.

Преди 9 септември 1944 г. като активист на Бялото братство дядо Влайчо изградил комуна с 30 декара стопанство в родното си село и проповядвал идеите на братството. Казват, че

лично Дънов го посочил за свой наследник. По онова време пророкът дори помагал на партизаните. После пък се случило да помогне на група царски офицери, решили да избягат в Турция. Тях обаче ги хванали в сградата на комуната, а дядо Влайчо бил пратен за 5 г. в лагера в Белене. Там със способностите си помагал и на надзирателите. Разказват, че предрекъл пред тях кога точно ще бъде освободен, с което ги изумил, тъй като присъдата му била за по-дълъг срок.

След лагера властта го преследвала, като не му позволявала да пророкува, изкарвали го лъжец и шарлатанин. Въпреки това хората не спрели да го търсят. Дори, кълнат се очевидци, с него са се срещали силните на деня като партизанския командир Стойо Неделчев-Чочоолу и дъщерята на Първия Людмила Живкова. Както преди това пък цар Борис Трети.

Всъщност за ДС било важно какви хора идват при него.

“Той знаеше много, но никога не се постави в услуга на милицията, например при разкриване на криминално престъпление. Неговата позиция беше, че всеки престъпник си има причина да стигне дотам”, казва Божил Георгиев, един от хората в Коньово, които са го познавали най-добре.

В книгата си Мария Жечева пише, че била прочела близо 700 писма, писани от благодарни хора до дядо Влайчо. Сигурно не преувеличава. Той можел да предвиди и доброто, и лошото. Всички, които са го познавали, акцентират върху една важна подробност от философията му за живота -

не вземал пари за пророчествата си. Правилото му било: “Даром съм го получил, даром го давам.” Проповядвал смирение, пишел стихове, които са не толкова изящна поезия, колкото откровени изповеди.

Нарекли го дядо Влайчо още на младини. Може би заради мъдростта му, може би и заради това, че до 1947 г. ходел с брада.

В Коньово помнят, че винаги малко преди Нова година Влайчо си имал един ден, в който не приемал никого. Наричал го “ден за видение”. Усамотявал се, а след това излизал с напечатан на машина лист, в който предвиждал какво ще се случи през следващата година. Така, твърдят местните, предвидил смъртта на цар Борис Трети. Не го казал направо, а написал, че тази година- 1943-а, ще умре един от най-големите хора на България.

Друг път предрекъл, че и тази година американците няма да стъпят на Луната. (Явно е било преди 1969-а - б.а.) Още през 1962-1963 г. пророкувал за социализма: “Това няма да е вечно, ще се промени”.

Днес домът на брат му в Коньово, в който е живял през последните си години и е починал феноменът, е на ул. “Дядо Влайчо” 10. Стаята му била на първия етаж, с изглед на изток. Като последовател на Петър Дънов държал първи да посреща слънцето.

Тези, а и десетки други истории си припомниха преди години в Коньово, когато в местното читалище откриха скромна музейна сбирка. В една от стаите подредиха леглото му, куфарчето, с което обикалял из България, скромните му дрехи, част от библиотеката му. По стената са наредени множество снимки на ясновидеца. Идеята бе на тогавашния кмет на Коньово Пеньо Митев, тя срещна и горещата подкрепа на новозагорския кмет Николай Грозев. Сега Грозев иска да разшири стореното. Още повече че Николай Грозев имал, макар и една-единствена, лична среща с пророка.

“Той почина през 1981 г. Тъкмо през тази година ме прие, бях на 20 г.”, спомня си 55-годишният днес градоначалник. “От всички хора пред дома му извика само мен и дълго говорихме, към два часа. Много от нещата, които ми предрече, се случиха, други вероятно предстоят. Но не искам сега да правя сензации с това”, казва Грозев.

Като кмет на Нова Загора той се прочу м.г. с нестандартното си решение да поръсят пътищата в общината със захар, за да спрат зачестилите по тях тежки катастрофи. И не скри, че подобно “лекарство” препоръчвал навремето и дядо Влайчо.

Сега, когато се заговори за храм в памет на пророка, представители на Българската православна църква в Сливен вече обявиха, че такава черква няма да е канонична.

Подобни гласове се чуват и за църквата на Ванга в нейното село Рупите. По този повод кметът Николай Грозев казва: “Има нещо, което не мога да разбера- пророкът е вярващ в Бога, моли се с Библията в ръка, но нещо с църквата не е наред. За себе си мога да кажа, че съм вярващ, но не и набожен човек. И съм добър като кмет, когато ремонтирам църкви, защо тогава са против да има храм за дядо Влайчо? В днешно време сякаш си забравихме историята, по-малко ценим духовното, а повече материалното.”

Но, за да има мир, вече е променил първоначалната си идея и вместо черква в Коньово ще вдигнат пантеон на дядо Влайчо. В представите на Грозев това ще е помещение с площ 50-60 кв. м., вероятно в един от селските паркове. Там ще бъдат преместени и експонатите от музейната сбирка. Вероятно ще се съберат и още предмети- авторката на книгата за дядо Влайчо например е обещала да дари вещи и документи, които сега се пазят като семейни реликви в дома ѝ в Сливен.

Преди години се говореше за възможността в Коньово да вдигнат и бюст паметник на Влайчо Жечев. Мястото му вероятно е пред бъдещия пантеон. Вече се изготвя идеен проект за него. Когато всичко стане готово, ще бъде обявена и банкова сметка за дарения.

Николай Грозев се надява идеята му да бъде осъществена за година. Вероятно ще помогнат и последователите на Бялото братство, което и досега има ревностни привърженици в Коньово.