Уникален пирински чай отглеждат в Ляски

Министерството на околната среда и водите забранява брането му

Министерството на околната среда и водите забранява брането на пирински чай, известен още като мурсалски от естествените му находища в планините у нас, включително за лични нужди, съобщи БНТ. Мярката се предприема, за да не изчезне лековитата билка. Забраната не важи да земеделските стопани, които го отглеждат като култивирано растение.

Продажбата на култивиран пирински чай остава разрешена, но само след издадено удостоверение от общината. Такива документи имат семействата Ташкови и Спасови от село Ляски, които заедно отглеждат 8 декара от уникалната билка. Те имат и сертификат за био производство, а преди да стартират, изследвали почвата на терена в три лаборатории.

„В три института ни дадоха зелена светлина, казаха подходяща е почвата и така стартирахме с разсад”, поясни Стефан Спасов, производител на пирински чай.

Плантацията им се намира в южната част на Пирин, близо до мястото, където расте дивият чай. Казват, че разликата е, че култивираният се плеви и окопава. Обират билката от нивите едва когато две трети от нея е цъфнала, за да може да запази богатия си състав. За забраната на екоминистерството дивият мурсалски чай да не се бере една година от естествените му находища казват, че е навременна, защото много от хората буквално изтръгват билката с корените.

„Ами това всичко идва от незнанието на хората как да го берат и в бързината да преварят всички други хем го берат зелен, хем го берат както не трябва и това може би довежда до унищожаване на естествените находища”, казва Стефан Спасов.

Пиринският чай съдържа 19 микроелемента, полезни за човешкия организъм, и може да се пие от деца под 3 години. Стопаните от Гоцеделчевско изпратили за изследване от пиринското чудо в лаборатория в Германия. Там установили не само, че подобрява паметта при болни от Алцхаймер, не позволява образуване на ракови клетки и е мощен антиоксидант. Производителите на пиринския чай от село Ляски прибират реколта от близо 1000 килограма годишно от осемте декара, на които отглеждат българското чудо. Засега разчитат единствено на вътрешния пазар, но се надяват един ден да могат да го изнасят и в чужбина.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен