Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме, изповядваше Людмил Янков

Днес почитаме паметта на героя на Еверест Людмил Янков и младия алпинист Стоян Наков. Венец на общия им паметник положиха областният управител Виктор Янев, неговият заместник Радослава Чеканска и главният секретар на Областната администрация Гергана Михайлова.
Събитието бе уважено и от кмета на Община Кюстендил Петър Паунов, граждани, ученици, туристи, приятели, представители на политически и неправителствени организации. Те сведоха глави в едноминутно мълчание в знак на почит към подвизите на двамата кюстендилци.
Организатор на мероприятието бе Туристическо дружество „Осогово“. Бяха прочетени и част от стиховете на Людмил Янков, а Туристически хор „Осоговско ехо“ изпълни възпоменателната песен за него.
Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...
Това изповядваше алпинистът Людмил Янков, който точно преди 28 години се прости завинаги със своята мечта. На 17 април 1988 г. устремът му към върховете бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила.
Рискът е голям, защото скалите са заледени, но и покрити със сняг. Това прави трудно забиването на още клинове, а качването е на ръба на разума.
Въпреки това двамата са твърдо решени да стигнат горе. Не им било писано. В един момент алпинистите не издържат под тежестта на съоръженията и политат надолу При лошо време Людмил върви нагоре заедно със Стоян Наков. По-късно Стамен Станимиров и Пламен Кирилов, които също правели опит да качат Камилата, намират колегите си бездиханни на 200 м в пропастта.
Цяла България е потресена, защото губи един от героите от експедицията на Еверест (8848 м) през 1984 г. Но не само за това. А и заради точното описание на гибелта си, което Людмил прави в есе във втората си книга. Янков издъхва едва на 35 години недалеч от родния си град Кюстендил.
Докосване до Еверест
Именно оттам тръгва пътят на мъжа, който жертва собствената си мечта- да стъпи на Еверест, за да опита да спаси Христо Проданов. Драмата се разигра през април 1984 г. На 20-и първият българин стъпва на най-високия връх на планетата.
Проданов достига заветната точка сам, защото шерпът, който катери с него, се отказва по-рано. Христо обаче е на върха твърде късно - в 18,15 ч. Всички знаят, че слизането по това време на денонощието е твърде рисковано, както и нощуването на такава височина. След 33 минути престой на Еверест Проданов потегля обратно.
Денонощие по-късно алпинистът е още горе, в границата на смъртта, както наричат кота 8000 м, а експедицията организира акция за спасяването на му.
Людмил Янков се движи бързо и достига до 8500 м. Бори се със зловещото време, но не успява да измъкне приятеля си от капана. Измръзванията, които получава на двете ръце, се оказват фатални и прекършват мечтата му сам да изкачи Еверест.
След завръщането у нас се налага ампутация на четири пръста. Дори и това обаче не отказва Людмил от катеренето, като даже е включен в експедицията за връх Анапурна (8098), която бе осъществена през 1989 г. Янков, който на 11 август тази година щеше да навърши 63, не я дочака.
"Създадени сме да тръгваме и да се завръщаме. Имаме нужда от върхове, за да се спускаме и да узнаваме отново цената на скъпите ни неща".