Легендарният футболист на Левски и националния отбор празнува рожден ден

Днес Наско Сираков празнува своя 54-ти рожден ден. Преди няколко месеца ни напусна големият Трифон Иванов, а малко след това се разбра, че и Наско е сполетян от здравословни проблеми, което изправи цялата нация на нокти. Левскари, цесекари, локомотивци, слависти... За кратко време тези неприятни новини ни обединиха и ни накараха да осъзнаем, или по-скоро да си спомним, какво богатство са онези герои от американското лято на 94-та.

Пиша тези редове, защото искам да знам, че съм ги написал, когато му е времето. А не, когато дойде момент, в който ще се почувствам задължен едва ли не, че трябва да го направя.

Първият ми ярък и осъзнат футболен спомен е от лятото на 1994-та, но след световното. С родителите ми бяхме на гости, а на телевизора излъчваха някакъв мач. Аз, 6-годишен малчуган, си играех с някакви играчки, а на екрана някакви хора тичаха напред-назад. Знаех какво е топка, знаех и какво е футбол. Но не му обръщах внимание. Внезапно обаче няколко възгласа на хората в стаята ме приковаха към екрана. Момчетата, облечени в "синьо", се прегръщаха. Един от тях пък стъпваше много уверено. Забелязах, че има и кръстче-обеца на ухото. Изоставих играчките и се загледах в телевизора. Малко след това същият този човек отново бе в прегръдките на "сините", а на екрана пишеше 2:2. Тогава вече научих името му. Наско Сираков. Впоследствие разбрах, че играят Левски срещу Олимпия (Любляна).

След края на мача с родителите ми се прибирахме към вкъщи, а аз през цялото време се чувствах завладян от нещо ново, нещо различно. А бях едва 6-годишен. От САЩ 94 помнех многото хора по улиците и някакви откъслечни картинки по телевизора, но благодарение на Наско и Левски почувствах футбола и той влезе в живота ми. И тогава се започна...

Купуване на спортни вестници, изрязване на картинки /още помня една, на която Наско прави феноменална задна ножица/, колекциониране на кибрити с футболисти, чакане с нетърпение на мачове по телевизия/ Заредиха се Левски-ЦСКА 7:1, Левски - Ботев 6:1.... Бях левскар и абсолютен "насковист". После помня, че Сираков заигра за Ботев. Имаше някакъв мач между пловдивчани и "сините". Слушах го по "Хоризонт" и не знаех за кого да викам. Реших, че ще съм за равенство и дано Наско вкара гол. Мачът завърши 1:1. После Наско игра и за Славия, а аз винаги се раздвоявах, виждайки го срещу любимия ми Левски, заради когото всъщност го обикнах. Редно е да отбележа, че това се случи в детството ми при баща и по-голям брат, подкрепящи ЦСКА.

През 95-та и 96-та гледах мачовете на националния и нямах търпение да видя, че Наско влиза на терена. Боготворях го!

А, да. За малко да забравя. На площадката пред блока винаги исках да съм Наско. Ритахме от сутрин до вечер, прибирах се за кратко, само за да намажа една филия с маргарин и мед. И после пак на терена.

За първи път видях Наско на живо през 2001 г. На бенефиса на Пламен Гетов в Плевен. Смениха го по време на мача, а аз изтичах до най-долния ред, за да го щракна с фотоапарата си докато отиваше към съблекалнята. Няма да забравя с какво нетърпение чаках да се прояви лентата и да държа снимката в ръцете си. Година след това отново го видях, вече като изпълнителен директор на любимия Левски. Подписа се върху същата тази снимка.

Сега, години по-късно, осъзнах, че просто мога да му кажа едно голямо благодаря за всичко. Но за една истинска легенда, която е белязала по някакъв начин живота ти, не може да кажеш само благодаря. Заради това са и горните редове.

Бъди здрав, бате Наско!