Обзорът на Светлана Ганчева

Тази седмица за първото място в новините се състезаваха Евровизия, бурки и матури /на които образователния министър от време на време казва „избори”/; Варна откри туристическия сезон с очевидно проблемна канализация и маршируващ римски легион; на вето и Изборен закон си играха в Парламента, правейки се, че не чуват недоволството на електората; накрая електорътът премина към невербално общуване и

започна да им събира стари яйца

и домати. През седмицата правната комисия не успя да отхвърли президентското вето, на следващия ден депутатите обаче не му мислиха много и затвърдиха новия си Изборен кодекс. БСП и АБВ просто заобиколиха проблема, като не гласуваха, от Реформаторския блок някои също вдигнаха ръка, за да подкрепят изхвърлянето на емигриралите българи от изборите, както и останалите екстри, които бетонират статуквото. Преброяването на гласовете образува

нова група отвратени

сред мислещата част от електората. Изненадани май нямаше... Няколко дни след отхвърлянето на ветото /но едва ли заради него/ Росен Плевнелиев обяви, че няма да се бори за нов мандат. „Веднъж президент, завинаги президент” беше неговият коментар /от който неудобство би трябвало да изпита Георги Първанов, недвусмислено показал, че иска да се върне на „Дондуков” 2/. Във Варна обаче президентът отказа коментари за решението, което в София определи като „лично”, и се концентрира върху празника на Висшето военноморско училище. След известно прекъсване, отново имаше и тържествено откриване на туристическия сезон. Разбира се, не мина без планове в бъдеще време – за

легендите, които ще разказваме

на туристите, за да ги привличаме /опит, който ресорните за туризма от години дават като пример и се канят на „откраднат” от по-успешните ни съседи, но досега така и не им се получи/. Хубавото беше, че за откриването имаше и нещо ново /въпреки продължаващите естетически съмнения за посетителския център на Римските терми/. Но вместо тържествени речи имаше тържествен марш – на римски легион. Както и полеви лагер, занаятчии и римски сенатор. Групата от Свищов вкара живот между стените и на практика демонстрира, че няма нужда да продължаваме да разсъждаваме върху топлата вода, след като тя отдавна е открита. Туристическата й версия звучи така - в камъните може и да е скрита много и важна история, но туристите са на почивка и искат

да им е забавно, докато я научават.

На същата струна се опита да свири и културният министър при идването си във Варна. „България трябва да стане туристическа държава, защото лежи върху много култури”, заяви Рашидов /пропускайки, че ние отдавна сме в туризма, проблемът е как да станем по-добри/. Напътствията си министърът даде от дъното на 30-годишната дупка, зинала в центъра на Варна. Другото, което чухме, е, че проблемът с Дупката /отворена по социалистическо време и превърната в истинска черна дупка за пари, репутации и градски имидж в мътните години на прехода/ „е на път скоро да бъде разрешен”. Потвърждение, че иска да се отърве от варненската си инвестиция имаше и от Георги Гергов, който също дойде да си нагледа имота. Стана ясна и цената – Гергов обяви, че е

инвестирал в Дупката 12 милиона

евро и щом получи компенсация за тях и за терена, веднага ще ни я даде. Държавата и общината вече подготвяли такова искане, сигурно е намерен и парцелът, където ще се появят нови хотели /а ние можем да се надяваме, че работата по тях ще е по-сигурна, отколкото в хотел „Вероника”/. „Ясно е, че долу има разкопки, ясно е, че такъв е законът”, каза Гергов като обосновка на желанието си да продава. И понеже за наличието на останки от античния Одесос в този район говорят още братята Шкорпил /а е било ясно и преди тях/, сделката преди години май е била на принципа „Ако мине”... Явно ще мине, защото културният министър вече има идея – с „не повече от 10 милиона лева” европейски пари

Дупката да стане като Ларгото

в София /не стана много ясно дали това означава "скъпо, но некачествено и в ремонт веднага след откриването"/. А не трябва да забравяме, че и в началото на 2013-та Рашидов съща така категорично обещаваше пак във Варна, че „тия дни” ще направят такова предложение на Георги Гергов, че той няма да може да откаже и проблемът ще бъде решен... С почти същата ниска скорост продължава де се движи из софийските коридори на властта и варненската папка с паметници на културата, която чака печата на Националния институт. Министърът им ги оправда с голямото натоварване, защото вече имало над 40 хиляди преписки /които обаче бяха далеч по-малко преди около година, когато Община Варна първа подаде документи и доста време беше единствена/. Но и от одобрения първи списък има ефект – няколко знакови

стари сгради вече са в ремонт.

Седмицата даде и друг пример – че създаването на добро туристическо име не винаги е скъпо. От Саудитска Арабия се получиха благодарностите на кмета на Рияд, че и неговият град има своя табелка на площад „Свят” във Варна. За варненци беше по-важно друго - че новите павета там засега устояват на дъждовете /което не може да се каже за асфалта в някои квартали и за морския бряг/. При поредния силен дъжд на Рибарския плаж шест дървета се сринаха в морето /което не пречи движението на коли по крайбрежната алея изобщо да не се подлага на съмнение/. За града вече е ясно - при всеки дъжд ни чака наводнение, а при порой – бедствие. Сценарият е познат –

улиците стават реки за минути

/не само когато падат по 80 литра на квадрат/, на „Почивка” закъсва автобус, подлезът в „Левски” се пълни догоре, от крайбрежната алея пада поредното парче, десетки мази и сутерени се наводняват. И накрая някой обяснява, че виновни няма, защото когато вали, е мокро /като забравя, че все повече варненци дъжд ги е валял и в други градове по света и у нас и могат да сравняват различните степени на мокрото/. /Не/очаквани последици имаше през тази седмица от наводнението в „Аспарухово” преди две години – Община Варна беше глобена 240 хиляди лева. Обезщетението е за семейство Славови, чиято къща беше съборена – както става ясно две години по-късно, неоснователно. Според съда е доказано че

хората са били излъгани,

че предстои укрепване и те трябва да се изнесат по спешност /а след като вижда разчистения терен, главата на семейството не издържа и се самоубива/. Всъщност в суматохата от кал, ужас и доброволческа помощ имаше много такива случаи, в които на хора с пострадали къщи се опитваха набързо да им съставят протоколи, че домовете им са необитаеми /с всички произтичащи от това възможности да дойдат купувачи на терени и строители/. И ако делото, спечелено от адвокатите Цветелина Лозева и Валерия Маркова /работили без хонорар/, завърши със същото становище и на последната инстанция, е много вероятно към общината да се появят още претенции /и още глоби за плащане на прекаленото усърдие на някои общинари/. На другия край на Варна – в „Кайсиева градина”, тази седмица беше

наложена строителна забрана

за терените, за които имаше протести. И там възелът се затяга от много страни – интересите на инвеститори, бъдещи продавачи и купувачи, местни политици и живеещи в района няма как да бъдат задоволени изцяло. Макар че „местните” искат най-малко – прилична зеленина и гаранции за запазването й. На този фон Общината обяви конкурс за нов главен архитект на Варна, като се очертава състезанието да е между най-бързите /или авансово информираните/. Кандидатите имат пет работни дни, за да си съберат документите и да ги подадат до 30 май. Между другото, в София част от препитванията на кандидатите за поста бяха открити за граждани...

Протести се задават и в Белослав –

там конфликтът е между намерението за инвестиции в кариера за пясък и мястото, на което е планирана - на метри от квартал „Младост" и в близост до защитената местност „Ятата". Местните са разтревожени, че в кариерата ще копаят пясъка, от който в Белослав правят стъкло вече 120 години /и който не се намира навсякъде/. И са сигурни, че има и по-добра идея от тази техният пясък да го използват за запълване на дупки, а след двайсетина години фабриката да остане без суровина. Затова и думата „инвестиции” не им им изглежда толкова добра, колкото се очаква. Във Варна /поне тази седмица/ икономическата новина беше добра – пристанището не само отпразнува 110 години работа, но се сдоби и с

нов кран за над 3 милиона евро.

Близо 150-тонната машина е първа по рода си у нас и най-голяма на Балканите, а очакванията към нея са да увеличи сериозно ефективността, особено при работата с контейнери. Защото през тази година на добри морски резултати ще можем да разчитаме от търговията – след бума на круизните кораби, през това лято броят им ще е далеч от рекорди, защото Черно море отново се смята за несигурно. При посещението си във варненското пристанище обаче ресорният министър говори повече за проблемите на шофьорските изпити и проверки. Московски беше възмутен, че има

неграмотни с книжки,

което според него означавало, че инструкторите не са забелязали неграмотността им /макар че е много по-вероятно инструкторите изобщо да не са го виждали, за разлика от търговците с документи/. От Варна министърът анонсира и нови строги мерки за провеждане на шофьорските изпити. Което е един от най-загадъчните местни парадокси у нас - мерки, глоби и наредби се втвърдяват постоянно, нарушителите растат. Колкото до вземането на всякакви изпити – през тази седмица над страната мина поредният

апокалипсис, наречен „матури”.

Отново имаше врачуване по мрежите какво ще се падне, както и оферти с твърди цени за отговорите. Стигна се дотам от образователното министерство да пишат на главния прокурор, за да им съдейства в борбата с течовете на информация... Увеличиха и броя на квесторите, обещаваха и по-сериозни мерки за сигурност, но накрая пак имаше хора, сдобили се с верните отговори много преди края на изпита. Цялата суматоха обаче е жалка - защото причините за преписвачеството не са в лошия контрол на изпитите, а в системата преди тях. На образование и на обществото, което толерира „уреждането” на всяко ниво, което смята, че  

пълният член в граматиката е снобизъм

и което предполага, че е нормално всяка година завършващите млади хора да бъдат поставяни под общия знаменател на организирана престъпна група /и да бъдат пазени като талибани в американски затвор/. И преди догодина да изпратят и ДАНС да пази зрелостниците, може би е време за отговори – колко абитуриенти всъщност преписват /във Варна тази година има хванати двама/, защо всъщност преписват - защото не са учили или защото не могат да запомнят „правилните” формулировки; и дали възпроизвеждането на едни и същи клишета, научени наизуст, е по-малко престъпление от преписването им? Защото ако държавата продължи да произвежда образователни програми, подходящи за 19-ти век, а неграмотността да става все по-агресивна, колкото и вода да поливаме пред първолаците на 15 септември, удавянето в края на май ще става все по-неизбежно.