Веселин Мирчев е треньор на тенис шампиони. Бившият шеф в ТК „Нефтохимик“ (Бургас), а по настоящем треньор в „Черноморец“ (Бургас), работи с шампиона от Държавното лично първенство до 12 г. "DEVIN CUP" Динко Динев.

- Откога се занимавате с треньорска дейност и какво ви носи тя?

- Много отдавна съм треньор, над 35 години. Доставя ми страхотно удоволствие да се случват подобни неща както с Динко. През годините сме имали вицешампиони, на отборно, на двойки, участници на европейски първенства. След победата на Динко на държавното до 12 се върнах назад и се оказва, че преди 19 години дъщеря ми Теодора Мирчева стана шампионка в зала и на открито до 14. Много отдавна съм треньор и ми доставя страхотно удоволствие.

- Как се прави шампион?

- С много труд и с много любов, с много знание, с много търпение. Самият спортист трябва да е роден шампион и да попадне на един добър треньор, тогава измъкване няма.

- Динко Динев стана шампион на Държавното лично първенство до 12 г. "DEVIN CUP". С какво се отличи Динко на този шампионат, за да заслужи успеха?

- Динко е безспорен талант, казвам това с чиста съвест. През всичките години, в които съм бил треньор, много талантливи деца са минали през ръцете ми, еди от които е иРадослав Лукаев. Имал съм щастието да се докосна до таланти, повярвайте ми, малко треньори имат такова щастие. Има много деца, но талантливите не са много. Ние трябва да бъдем страшно откровени към тях, концентрирани и да работим професионално.

Динко е едно талантливо и хубаво хлапе, което започва един много сериозен път. Тази година е подкрепен от Българската федерация по тенис като част от една много сериозна програма и е от турнир в турнир, но това е пътят. Показва резултати. Другото дете, което е в програмата, също спечели държавното при момичетата. Мисля, че сме на прав път с колегите от федерацията и на клубно ниво. На родителите не им давам много да шават, защото знаят за "Триъгълника на смъртта" и трябва да стоят настрана. Нещата за сега се получават.

- Финалът бе много оспорван, като Динко направи обрат срещу №2 в схемата Драгомир Драганов (ТК "15-40" София) за 4:6, 6:4, 6:0. Такива срещи каляват и изграждат тенисиста. Колко е трудно да мотивираш едно дете да не се предава в подобни моменти или това е нещо вродено?

- По-скоро е вродено. Аз си позволих да напусна корта, защото в такива моменти треньорът трябва да вземе решение - или много здраво да нахока състезателя, а той още не е готов за подобни неща, или да се оттегли настрани и да му даде свобода на работа. Титлата просто му принадлежеше и се радвам, че макар и по трудния начин, Динко стигна до успеха. Спечели десет поредни гейма, и доказа, че е най-добър в момента в тази възраст.

- На държавното Динко и Янаки Милев (ТК "Локо 98") спечелиха титлата на двойки. Колко е важна играта в тандем за подрастващите и с какво допринася за развитието на тенисиста и личността?

- Играта на двойки се подценява от много мои колеги, защото някои не я разбират, а от друга страна системата е такава, че не остава много време за подготовка на децата за двойки. Двойката е малко по-специфична, но който подценява двойката на тази възраст, много греши, защото тя възпитава страхотни качества, тя принуждава децата в състезателна обстановка да са по-технични, да играят на мрежата, да вкарват първи сервис, да играят в тандем. Когато на единия му е трудно, другият да помогне и обратно. Много полезна игра. За радост Динко се справя и то с различни партньори, не само с Янаки, във Франция спечели с един поляк. Така че аз съм оптимист в това отношение.

Надявам се да продължим да работим сериозно, защото не е тайна, че той има много неща, които трябва да оправя.