Андрей Ковачев в ЕП: Следващият генсек на ООН да бъде жена

Европейският парламент прие доклад на Андрей Ковачев, в който се призовава следващият генерален секретар на ООН да бъде жена и да се спазва принципа за географската ротация

Европейският парламент прие доклад на Андрей Ковачев, в който се призовава следващият генерален секретар на ООН да бъде жена и да се спазва принципа за географската ротация

На последното за сезона заседание на Европейския парламент през юли, с голямо мнозинство бе гласуван докладът на Андрей Ковачев с препоръките на Европейския парламент до Съвета относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН. През декември 2015 г., Андрей Ковачев бе избран за постоянен докладчик на Европейския парламент по доклада, представян всяка година до Съвета при изготвяне на препоръките с приоритетите на ЕС пред Общото събрание на ООН.

По време на изказването, на което присъства Върховният представител по въпросите на външните работи Федерика Могерини, евродепутатът застъпи позицията, че ЕС трябва да настоява новият генерален секретар на ООН да бъде жена и да бъде от Източна Европа. Тази позиция е залегнала и в доклада, където се призовава за нужда от реформа на Съвета за сигурност на ООН, на базата на широк консенсус за да отговаря по-точно на съвременните реалности и за да се осигури ефективната му работа срещу заплахите за международния мир и сигурност; В тази връзка Ковачев отхвърли обвиненията на крайнодесни депутати, че е било искано от Великобритания или Франция да се откажат от местата си в Съвета за сигурност на ООН в полза на ЕС, и уточни че докладът призовава да има допълнително място и за ЕС в дългосрочен план.

Евродепутатът заяви още, че "подновеният доклад дава възможност всяка година да се чува гласът на Европейския парламент пред Общото събрание на ООН във времена, в които Европа се намира в нова ситуация, характеризирана от нови рискове за сигурността  - финансова криза, климатични промени, конвенционални войни, замразени конфликти, нарастваща заплаха от хибридни войни, терористични атаки и невиждана от десетилетия миграционна вълна. Всичко това води до все по-голямо размиване на границите между вътрешна и външна сигурност и създава една комплексна среда, в която стана ясно, че никоя държава не може да се справи сама с тези проблеми и има необходимост Европа да поеме по-голяма отговорност за справянето с тях, като тази отговорност се комбинира с глобални решения и глобална дипломация."

Докладът е фокусиран върху осем приоритета и според Ковачев, отправните точки, на които ООН трябва да обърне особено внимание са: световния мир и сигурност, борбата с тероризма, разоръжаването, миграционната криза и проблемите, свързани с нея, човешките права, демокрацията и върховенството на закона, устойчивото развитие и измененията в климата, както и реформата в Съвета за сигурност на ООН. По-конкретно са засегнати начините за решаване на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка, Сирия, Либия, Йемен, Западна Сахара и се призовава за зачитането на международно установените граници и териториалната цялост на източноевропейските държави и държавите от Южен Кавказ, вкл. Грузия, Молдова и Украйна.

Държавите-членки на Общото събрание са призовани да обединят усилията си за прекратяване на наемането и придвижване на бойци за терористични организации, борба с пропагандата през социални медии, по-строг контрол срещу трафика на хора чрез навременен и ефективен обмен на разузнавателна информация. Докладът поставя приоритет върху прилагане на решенията взети по време на Конференцията за измененията в климата в Париж,  да работят за постигане на целите за устойчиво развитие и Програмата за устойчиво развитие 2030.