Министър Павлова: Броят на общините остава непроменен

Северозападна България е един от районите за планиране, който вече не отговаря на изискването за 800 хиляди души, живеещи на цялата му територия

Броят на общините няма да се променя, няма да се закриват или заличават общини, защото темата касае области и райони за планиране. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването „Лице в лице“ във връзка с необходимостта в бъдеще да бъде преразгледано териториалното деление на страната в съотствествие с европейските изисквания.

Тя уточни, че съществува един европейски регламент, валиден от 2003 година. Когато избираме определени територии, които да получават включително европейски субсидии или когато трябва да сравняваме например области, градове, общини и цели държави те се сравняват по брой насление, териториален или друг обхват. Именно за тези цели има създадени три нива съгласно регламента – ниво 1, ниво 2 и ниво 3. България като държава попада в ниво едно. Ниво 2 по т.нар. NUTS-2, по европейската статистика на регионите, са шест района за планиране – Северозападен, Северен централен, Южен централен, Югозападен, Североизточен, Югоизточен.

След програмния период 2014-2020 година, от следващия, който започва от 2021 г., ще трябва да представим териториалното разпределение, спазвайки изискванията на европейския регламент. След последното преброяване и данните от края на 2015 година за броя население и други показатели, които се измерват, има както на ниво 2 – шестте района за планиране, промяна и региони, които вече не отговарят на определени изисквания, така и на ниво три, което е приравнено на 28-те области, като за статистическите цели те не отговарят на критериите.

Северозападна България е един от районите за планиране, който вече не отговаря на изискването за 800 хиляди души, живеещи на цялата му територия. В него живеят под 800 хиляди души и затова той не може да бъде отделен самостоятелен район за планиране. Район, който върви в тази посока е Северен централен, където към края на 2015 година населението е около 810 хиляди души.

Има район, който е много напреднал – София. София – град като самостоятелен район вече отговаря на средноевропейските и е наравно като икономическо развитие, като население с всички европейски столици. От тази гледна точка ще се отдели като самостоятелен регион, защото има над 75% от БВП, както е във всички средноевропейски държави. Именно по тези причини регионите ще трябва да се преразгледат, като София със сигурност остава самостоятелен регион за планиране, и остава да се види останалите как да бъдат групирани, така че да отговарят на изискването за 800 хиляди души, подчерта Павлова.

Изискването на ниво области, като сме приравнили ниво 3 на ниво 28 области, е за минимум 150 хиляди души на територията на една област, за да се счита според европейските регламенти и изисквания като област, която може да получава целево финансиране.

Една трета от областите у нас са с под 150 хиляди души, като това са Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян.

Към 2020 година, за да можем да предоставяме целево финансиране от новите европейски фонодве ще има два избора. Вариант е 28-те области да преценим да ги окрупним и да станат 20 или 16 в зависимост от решението, което се вземе.

В стратегията за децентрализацията е разгледан вариант да се запазят всички 28 области, но за целите на европейската статистика да не се водят ниво три, а бъдещите райони за планиране да се определят като второ ниво на местно самоуправление, като за тях да се определят например губернатори, а самите области да запазят своя статут и брой и да са подразделение на големия район за планиране.

Много възможности предоставя регламента, както и регионалната политика, но това е дебат, предстоящ през следващите няколко години, за да се избере най-добрият модел, подчерта регионалният министър. Целта е, определайки една територия, да имаме целенасочена политика за инвестиции, инфраструктура.

По темата за кадастъра министър Павлова припомни, че едва 22% е покритието с кадастрална карта на територията на страната. Всяка една територия трябва да има подземен кадастър и надземен кадастър. Тя коментира ползите, които произтичат от приетите промени в закона за кадастъра. Автоматично службите, общинските служби по земеделие, предоставящи скици и карта на възстановената земеделска собственост, да ги налеят в кадастъра, да се дигитализират и да се изчистят грешките, като така ще има покритие от 90% с кадастрална карта на територията на страната. Те ще работят към Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което означава, че собствениците ще могат да получават он-лайн информация през телефон, компютър за имота или терена. Тя припомни, че имотите ще имат и ЕГН. След като сливането на двата кадастъра стане факт няма да бъдат изисквани скици, тъй като всяка местна или държавна администрация ще има възможност по служебен ред да принтира скицата.

Министър Павлова още веднъж припомни, че тол такси се предвиждат единствено за тежкотоварните автомобили над 3,5 тона, като за леките коли ще продължат да се използват винетки. Тя коментира и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и подчерта, че все още е безплатна и това важи за първите три години, а след 2018 г. 100-те процента безвъздно финансиране ще се намаляват поетапно, за да може да има съфнансиране от гражданите, участващи в нея. В закона за държавния бюджет залагаме втория милиард, каза още министър Павлова, добавяйки, че се правят 2000 сгради, и 2000 има, които чакат да бъдат санирани.