Девизът му винаги е бил: “В усърдните тренировки се коват победите”

Бившият боксьор Борис Георгиев - Моката пожела чрез ефира на БНР достойно представяне на българските спортисти на Олимпиадата в Рио.
Преди 64 години България печели първия медал на Олимпиадата в Хелзинки. Борис Георгиев - Моката се занимава с бокс от 1945 година. Той е роден в Добрич и е успявал да съчетава работата с тренировките, разказва неговата дъщеря Тинка. Днес тя се грижи за олимпийския медалист в дома им в София.
Борис Георгиев е първият българин, който е спечелил медал от Олимпийски игри. Роден е на 6 март 1929 година в Добрич. В родния си град е учил в ОУ “Христо Ботев” и в Мъжката гимназия (ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”). Продължава обучението си за висше образование във ВИФ “Г. Димитров” (Национална спортна академия), където завършва с отличен.  

За първи път е сложил боксови ръкавици на 16 години. С този спорт продължава и в казармата, където води занимания под ръководството на титулувания треньор в ЦСКА Константин Николов – Замората. Остава в армията и стига до чин подполковник от ВВС. Отговарял е за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци, където е бил 33 години.

С голяма воля Моката достига до отличието в кат. до 75 кг в боксовия турнир в Хелзинки. Пътят му до медала не е бил никак лек. Той е трябвало да се боксира в непривичната за него, по-горна категория. Това се е наложило, тъй като съотборникът му Петър Станков не е успял да се задържи в категорията си до 67 кг и е трябвало да участва в по-горната. Като истински капитан на отбора ни, Георгиев се съгласява да отстъпи мястото си в кат. до 71 кг и да се качи при по-тежките. Така от 71 кг - категорията, в която е бил, успява да покачи теглото си само с по-малко от килограм, за да може да играе в категория до 75 кг, полутежка. В тази категория пък от по-горната до 81 кг е "слязал" Флойд Патерсон. Американецът спечели олимпийското злато. След това взе и световната титла за професионалисти в свръхтежка категория. Борис Георгиев си спомня, че в Хелзинки го е виждал как с часове е свалял килограми, за да се "побере", макар и с малко, под 75 кг.

Моката участва и на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Там той кръстосва ръкавици в кат. до 71 кг, в която се състезавали едни от най-големите имена в най-популярния за това време спорт.

През 1996 година Борис Георгиев е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич.

Фактът, че той е и своеобразен пионер в родния олимпизъм, му носи и заслужено признание. През 1987 г. тогавашният президент на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч му връчва най-престижното отличие на организацията - сребърната огърлица с Олимпийския орден.

Борис Георгиев осем пъти поред е републикански шампион. Участвал е на три Европейски първенства. Носител е на купа “Странджа”. Има три срещи с еталона в аматьорския бокс – Ласло Пап. Всички мачове между двамата са равностойни, но българинът ги губи. Георгиев има 289 официални битки. Той не знае какво е това нокаут, а за най-ценната си победа определя тази срещу Стамен Борисов, която според него му е дала старт да проявява все по-голяма сила и мъжество за всеки следващ мач. През 50-те години глава пред добричлията прекланя и силният български боксьор Богомил Захариев, който също е бил принуден да слезе от ринга победен. В началото на 90-те години Георгиев е бил треньор в Добрич близо година.

Борис Георгиев винаги говори с голяма любов за родния си край Добруджа.  

Девизът му винаги е бил: “В усърдните тренировки се коват победите”.

Женен е за Любка – любяща съпруга, която през целият им съвместен живот винаги е била неотлъчно до него и му помага във всички сфери на живота. Имат две деца – Тинка и Васил.