Обичаят започва още в нощта на Бъдни вечер

Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
Добри гости коледари,
тръгнали сме чак от снощи
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести-
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща.

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Произлиза от римската дума - calendae - първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината.

Обичаят Коледуване започва още в нощта на Бъдни вечер. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр.

Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи от по 10-15 човека, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. В групата има и по-малки момчета, наречени котки, които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Избира се и цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година.

Коледарите са в традиционно празнично облекло и с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят тези специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и добра реколта.

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и др. женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните, на църквата, училището или читалището.

Коледуването в Западна България и селата около София протича по различен начин. Съставът на групата включва старец, облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, който изрича благословии, баба, облечена като невеста, магаре, което носи подаръците, трохобер за кравите, гайдар и пеячи, един от които, наречен четник и изрича молитвата.

Коледа завършва призори на чешмата с хора на коледни песни. Освен хорото други обреди не се изпълняват.

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.