Тези промени реално връщат политиката на кабинета „Орешарски“, по чието време беше отречено правото на нашите сънародници зад граница да бъдат българи

Скандални промени в наредбата, която регламентира получаването на българско гражданство, подготвят от Министерството на правосъдието. Целта очевидно е да се ограничи издаването на българско гражданство на наши сънародници от чужбина, гарантирано от българската Конституция. За това информират от ВМРО в писмо изпратено до управляващите, президента и българските медии. Публикуваме пълния текст.

ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА Р БЪЛГАРИЯ
РУМЕН РАДЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
МАРИЯ ПАВЛОВА
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

Тези промени реално връщат политиката на кабинета „Орешарски“, по чието време беше отречено правото на нашите сънародници зад граница да бъдат българи, а граждани от небългарски произход от Република Турция и други държави безпрепятствено да получават българско гражданство при всякаква липса на правно основание.

Ние, патриотите от ВМРО, настояваме тези промени да се прекратят като незаконосъобразни и противоречащи на националния интерес на България. За тази цел изпращаме настоящата позиция до всички Вас - президента Румен Радев, министър-председателя Огнян Герджиков и министъра на правосъдието Мария Павлова, както и до българските медии.

От ВМРО настояваме незабавно промените в наредбата да бъдат премахнати и да се потърси механизъм от министерството на правосъдието, чрез който процедурата за кандидатстване и получаване на българско гражданство от наши сънародници зад граница да бъде съкратена и облекчена.

Последните месеци наблюдаваме засилена кампания срещу изконното право на българите от чужбина да доказват своя произход и да получават българско гражданство от страна на различни поръчкови медии и журналисти, както и от определени политици и чиновници.

За пореден път нашите сънародници зад граница не са приоритет за поредното правителство. Явно за българските управляващи е по-важно да заселват страната с нелегални имигранти, да възстановяват българско гражданство на изселници в Република Турция, които нямат законово основание за това, а милионите българи в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Албания, Румъния и други да бъдат лишени от изконното си право на род и родина.

При предлагане на каквито и да е било промени в закони и наредби, касаещи милионите наши сънародници зад граница, би следвало те да бъдат подложени на обществено обсъждане, да се осъществят срещи с организациите на българите зад граница, които да изказват своите становища, както и с институциите, които са ангажирани с нашите сънародници, и едва тогава да се пристъпва към подобни действия.

Това са скандалните противоречащи на законите и националните интереси предложения за изменения в Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство:

Предложените изменения в чл. 6, ал. 1, т. 1, където се предвижда създаване на изречение второ със следния текст „В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход“. По същество дублира едно вече съществуващо в Закона положение. Съгласно текста на чл. 15, ал. 2 на сега действащия ЗБГ в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход се представя удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/, като в него се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.

Що се отнася до следващото допълнение, с което се предвижда кандидатите да представят всички документи, въз основа на които е издадено удостоверението за български произход от ДАБЧ, е в явно противоречие със ЗБГ. Според Закона българският произход за нуждите на производството по придобиване на българско гражданство се доказва с удостоверение, издадено от ДАБЧ. С това изменение на Наредба № 1 от 1999 г. фактически министерството на правосъдието си вменява правото да извършва последваща преценка на българския произход на кандидатите. Не е приемливо Наредбата, която е подзаконов нормативен акт, да противоречи на действащия закон. По този начин МП се опитва да създаде правна възможност да не зачита документите, издадени от ДАБЧ, които са административни актове на друга българска държавна институция. Министерство на правосъдието си присвоява правото да извършва преценка по същество на българския произход на кандидатите, което противоречи напълно на цялото  действащото законодателство в Р България. Същевременно се дезавуира дейността на ДАБЧ в това отношение, като се създават пречки да изпълнява функциите, които ѝ вменява ЗБГ.

По отношение на предвижданото изменение в чл. 13, ал. 4 /досегашна ал. 3/ от предложения текст „в случай, че кандидатът не отговори на всички поставени въпроси“ не става ясно дали се има предвид изрично волево изявление на интервюирания да отговори на конкретен въпрос /въпроси/ или обективна невъзможност на кандидата да отговори на някои от въпросите на интервюто. Както е известно интервюто в министерство на правосъдието се провежда по стандартен въпросник. Част от въпросите имат познавателен характер и са свързани с историята, традициите и културата на българския народ. Невъзможността да бъде даден отговор, поради незнание или при грешен отговор, следва ли да се счита за основание за прекратяване на производството по придобиване на гражданство?

Подобна практика е нелепа и дава възможност за спекулации от чисто субективно естество. Отговорите на конкретни въпроси на интервюто или липсата на такива биха могли да бъдат обективна предпоставка при разглеждането на преписката от Съвета по гражданство и вземането на решение дали молбата на кандидата да бъде уважена или не. Прекратяването на административното производство обаче на основание липсата на отговор на въпрос от интервюто или грешен отговор при положение, че са представени всички изисквани документи за неговото започване изцяло противоречи на закона. 

С уважение:
Красимир Каракачанов, председател на ВМРО