Най-тъжният ден, в който като поклон пред жертвата на Спасителя се минава под масата в църквата

Днес е най-тъжният ден - Разпети петък. Той напомня за страданията, мъченията, униженията и разпъването на Божия син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството, но и да го помири с Бога. 
Още в ранни зори, след като Исус е предаден от Иуда с целувка и арестуван от стражите на Синедриона, учениците Му се разбягват от страх. Петър, най-пламенният последовател се отрича от Него три пъти още преди петлите да пропеят. Христос - най-светият, без грях, приема смирено страданията и униженията. 
Четирите Евангилия разказват, как в този ден Исус е претърпял безброй поругания, мъка и неимоверни страдания. Това е денят, в който Го разпънали на кръст, принесен в жертва за греховете на цялото човечество, за да може всеки, който повярва в Него да не погине, но да има вечен живот. В този най-тежък ден, мнозина негови последователи се скриват от страх да не бъдат заловени, а Божият син е разпънат на кръст, смирен, унижен и сам. Заедно с Него, същия ден са разпънати на кръст и двама разбойници. Единият му се присмива, другят Го моли за спасение, а Исус му прощава греховете и го приема. Независимо от жестокостта на хората Той казва: „Боже прости им, защото те не знаят какво вършат". След като издъхва, три часа по-късно станало слънчево затъмнение и земетресение.
Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - дори вода.

От 2010 г. с решение на правителството в България денят е неработен. Във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужват Царски часове и Вечерня, като в центъра на храма се изнася Светата Плащаница. Обикновено тя се поставя на маса в центъра на храма. Точно като на погребение на скъп човек, се носят цветя, а православните християни минават под масата като знак за дълбок поклон към Спасителя на човечеството и като символ на отказ от светското и приемане на жертавата.