Македонският външен министър Никола Димитров обяви това на Балканската среща провела се в Северна Италия

Македония и България договориха текста на споразумение за добросъседство, целящо да реши дългогодишни спорове и напрежение, заяви македонският външен министър Никола Димитров в интервю за Ройтерс.
"Ние постигнахме компромис за текста (с България)", посочи Димитров късно снощи в края на балканска среща в Северна Италия. "Подписването на споразумението за добросъседство ще повиши доверието в нас, че сме сериозни и че бихме искали да създаваме приятелства в региона".
Ройтерс отбелязва, че сложните отношения между Македония и България затрудняват усилията на Скопие да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, въпреки че най-голямата пречка е спорът със съседна Гърция за името на Македония.
Българското външно министерство заяви, че е постигната "база" за компромис с Македония. Официални представители посочиха по-рано, че се надяват споразумението да бъде подписано на 2 август.
Димитров посети Атина в средата на юни, скоро след като встъпи в длъжност след близо десетгодишно управление на консервативния премиер Никола Груевски. Сега новото ляво македонско правителство се опитва да ускори западната интеграция на страната, отбелязва агенцията.
Министърът заяви за Ройтерс, че е предложил на Атина да позволи на Македония да се присъедини към НАТО под приетото от ООН име Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ).
"Моето послание в Атина беше: ние имаме ново начало в Македония, моля, помислете какви съседи искате да имате на север", посочи Димитров. "Ако искате да имате европейска демокрация, ръководена от върховенството на закона, сега е моментът да ни помогнете и може би допускането ни в НАТО под приетото от ООН временно име . . . би било една инвестиция в климат, в който справянето с най-големите проблеми би било възможно".
Димитров обаче предупреди, че не може да се очаква незабавен пробив. "Не мисля, че можем да направим нещо за едно денонощие. Това ще бъде постепенен процес".
На въпрос дали Македония някога би била отворена към промяна на името си, той каза: "Това е много сложен въпрос, който включва емоции и идентичност (. . .) За решаването на този въпрос имаме нужда от процес, който ще изгради национална позиция. Определено ще има референдум".