На територията на район Възраждане се намира храмът ”Свети Николай Софийски”

Днес ще ви разкажем за район Възраждане. Територията на района почти изцяло принадлежи на главния градски център на Столицата. Някои квартали в района са "Зона Б-2", "Зона Б-3", "Зона Б-4", "Зона Б-5", "Зона Б-18", "Зона Б-19" (известни общо като "Зоните") и ж.к. „Сердика“. През района преминават основни софийски пътища като бул. "Мария Луиза" и бул. "Христо Ботев". Район „Възраждане“ е част от бившия 3-ти район на София. През 1987 старите райони се премахват и „Възраждане“ става самостоятелна административна единица.

Женският пазар е култово място в столицата. Той е притегателен център не само за търсещите евтин карфиол купувачи, но и за зяпачите, чували за неговия колорит.
Намира се в непосредствена близост до Лъвов мост, черквата "Св. св. Кирил и Методий", Синагогата, Централните хали, западната стена на антична Сердика и много други туристически обекти.

Историята на пазара започва още преди Освобождението. Наричан е Конски, Житен пазар, а оттам столичани са се снабдявали с пресни селскостопански продукти.
Старото име на пазара е "Георги Кирков", което е наложено по времето на соца. В наши дни пазарът е меката на евтиния зарзават.

На територията на район Възраждане се намира храмът ”Свети Николай Софийски”, който е най-голямата по обем църква на територията на град София.

В храма се намира един от най-красиво изработените иконостаси у нас, той се отличава с изключителна ефирност и финес на детайлите. Църквата е иконописана и нейните стенописи в голямата си част са дело на големия руски художник Ростовцев.  

Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.

Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.

Скоро след кончината на св. Николай Софийски Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.

Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала "Три кладенци". На триста метра от него (в градинката между улиците "Пиротска" и "Опълченска"), се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм "Св. София".

В началото на 70-те години на XX век на гроба на светеца бил издигнат малък параклис. Той се намира в малко дворче на днешната улица "Цар Симеон" 125 и е отворен за посещение в ранния следобед всеки делничен ден.

В края на 70-те години на XX век изящната мощехранителница била открадната заедно с мощите от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храм "Св. София" подарило пазената там частица от светите му мощи на храм "Св. Николай Софийски".

Сега мощите на св. Николай Нови се съхраняват в храма и се изнасят за поклонение от вярващите на 16 и 17 май и на някои по-големи празници. В навечерието на храмовия празник, след Великата вечерня, литийно шествие начело със св. мощи на св. Николай води поклонниците до параклиса, като и в двата дни мощите са изложени за поклонение от вярващите.

Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Църковно-историко археологическия институт към Българската православна църква-Българска патриаршия.