Със специален режим на ползване – всеки делничен ден от 10.00 - 12.00, 14.00 – 16.00 ч., с писмено заявление и разрешение от ръководството

От  1 ноември – Ден на народните будители, потребителите на Регионална библиотека „Дора Габе, граждани и гости на град Добрич имат достъп до част от Колекция от Редки и ценни издания, които библиотеката притежава и съхранява през годините. Колекцията се помещава в зала 201, заедно с библиотечна колекция „Дора Габе” и има специален режим на ползване – всеки делничен ден от 10.00 - 12.00, 14.00 – 16.00 ч., с писмено заявление и разрешение от ръководството. С цел опазване културно-историческото наследство, оригиналните документи не се изнасят от библиотеката, не се репродуцират и се ползват само в читалнята на сектор Краезнание.
Част от стратегията на най-голямото книгохранилище за област Добрич е събиране, съхраняване и общодостъпност на писмената памет. Книгите от колекция „Редки и ценни издания” се отличават от другите книги в основния фонд на библиотеката по различни белези - отдалеченост на времето на тяхното издаване, формата и размерите, начина на оформление, особености при отпечатването и подвързията, ограничеността на тиража. Тук се съхраняват книги с особено голяма ценност на съдържанието или в неповторимостта на изданието.
Фондът от „Редки и ценни издания”, организиран на колекционен принцип, включва български старопечатни книги, които имат съществено значение за българската история и култура, издадени до 1878 г., български и чуждестранни издания, от края на 19 и началото на 20 век, периодични издания, справочници, карти, документи с уникално оформление, библиофилски издания, първи издания, миниатюрни издания, книги с автограф и др.
Сред най-ценните притежания на Регионална библиотека „Дора Габе” е „Царственик или история болгарская” на Христаки Павлович, отпечатана през 1844 г. в град Буда (дн. Будапеща), първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Книгата е подарена на библиотеката от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Важна част от колекцията е  „Кириакодромион, сиреч „Неделник”, познат като „Неделник” или „Софроние”, първата печатна книга на новобългарски език, съставена от Софроний Врачански и издадена през 1806 г. „Неделникът” претърпява три издания до Освобождението и библиотеката притежава второто издание от 1865 г. Сборникът съдържа списък с имената на родолюбивите спомоществователи за издаването му. Изданието „Балчов вечен календар”. Търново, 1897 е един от много търсените в края на 19 век календари. Авторът Балчо Нейков е роден в Северна Добруджа. Популярният за времето си календар съдържа мислите, мечтите и страховете на някогашните българи, предимно от Северна Добруджа. Календарът излиза благодарение на предплатилите спомоществователи в ограничен тираж, между които са и земляци на Нейков от Тулча и Бабадаг.
Най-старото издание, притежавано от библиотеката е поемата „Орлеанската дева” на Волтер, отпечатано в Париж през 1792 г. В колекцията е включено първото издание в непълен вариант на „De Profundis: Глас от бездната” на Оскар Уайлд, издадено в град Шумен през 1914 г. на български език.
Посетителите могат да разгледат и да се докоснат до издания с общонационално значение като първо издание на том 1 от „Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов. Пловдив, 1884 г.; издание по случай отбелязването на хилядолетие от кончината на Св. Методий „Тисящелетний спомен на светите равноапостоли Методия и Кирилла – просветители славянски”. София, 1885 г.; първо издание на т. 1 от Съчинения на Любен Каравелов, редактирани от Захарий Стоянов и отпечатани в Русе през 1886 г.; публикуваната за първи път част от романа на Иван Вазов „Под игото” в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1890 г.; първо издание на т. 1 на „Строители на съвременна България” от Симеон Радев. София, 1910 г.

Важна за библиотеката е Антологията „Отбор песни от размирните години 1912 – 1917” на Хараламби М. Златанов и др., издадена в София през 1917 г., с публикувани за първи път стихове на голямата българска поетеса, добруджанката Дора Габе.
Интерес представлява първият български албум „Български народни шевици“, двуезично издание /на български и френски език/ на Министерство на търговията, промишлеността и труда през 1913 г. Българският художник Стефан Баджов е един от първите, които в следосвобожденска България получават висше образование по изобразително изкуство. В албума, съвместно с писателя и етнограф Стефан Костов изследват и систематизират стари български бродерии и представят образци от Северозападна България – Софийско, Врачанско, Видинско от различни епохи до и след Освобождението. Много от образците вече са изчезнали.
В колекцията намират място и произведения, свързани с Добруджа от Йордан Йовков, Печо Господинов, Яни Калиакренски, Иван Пенаков, Асен Кемилев и др.
Съхраняваното в Регионална библиотека „Дора Габе” книжовно наследство представя част от българската и световна история и култура, отразени в писаното слово. Библиотеката ще продължи да добавя в колекцията всеки оригинален и стойностен документ, постъпил във фондовете ѝ, за да бъде съхранен за идните поколения.