Рождественско послание на Неиврокопския митрополит Серафим

„Ангелите пеят, архангелите пригласят, херувимите хвалят, серафимите славословят, всички празнуват, виждайки Бога на земята и човека на небесата.“
(св. Йоан Златоуст)
Обични в Господа братя и сестри, духовни чеда на богохранимата Неврокопска епархия,

И тази година всемилостивият и човеколюбив Бог ни дарува духовната радост „с едни уста и едно сърце“ да посрещнем и да възпеем раждането на предвечното Слово, въплъщаването на второто Лице на Светата Троица, идването в света на Богочовека Господ Иисус Христос. Отново ставаме свидетели на безграничното Божие човеколюбие, на безпределната Негова любов и снизхождение, на чудния Му Промисъл за спасение на подложеното на тление и смърт Негово творение.
 В богослужебния живот на светата Православна Църква времето се превръща във вечност, всяко пространствено разделение е преодоляно, а всички ние сме съединени в едно Тяло, чийто Глава е Господ Иисус Христос. Миналото се живее като настояще, а бъдещето вече се е сбъднало. Защото от мига, в който нашата грешна земя беше споходена от своя Творец и Спасител, онзи свещен миг, в който „Словото стана плът“(Йоан  1:14), ходът на човешката история беше изменен. Вечността влезе във времето, а ние получихме възможността да станем нейни наследници. „И не търсѝ да научиш как; тъй като там, където Бог иска, там природният закон бива побеждаван. Той желаеше, можеше и направи това, което искаше. Слезе долу на земята и спаси човека“, казва св. Йоан Златоуст.
Раждането на Богочовека Иисус Христос става далеч от всяка суета, далеч от шума, многословието, виковете, безпокойството и тревогата на света. Става в тишината на нощта, сякаш на самия край на света. „...когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.“ (Прем. 18:14-15)  Словото се ражда в ясли на безсловесни. Царят на царете се облича в плът сред нищета и бедност. Всичко ни навява едно чувство и една мисъл – Божието всемогъщество е в Неговото велико смирение. Така, както нашата духовна сила, винаги се изразява в нашето смирение. Свети Григорий Палама ни наставлява: „Човеколюбивият Бог благоволи да освободи творението Си от гордата злина на дявола. Слезе отгоре, смири се и обедня като нас, прибавяйки към човешкото – божественост. На всички показа смирението като път, който води нагоре. Сега и ангелите научиха от Владиката Христос, че пътят на уподобовянето на Него, не се състои в самонадеяността, а в смирението. Човеците лесно могат да поправят грешките си, ако разберат, че смирението е пътят, който ги въздига към Бога и така могат да се поправят. С Христовото Рождество, дяволът беше разгромен и победен. Днес той бива потъпкан от онези, които допреди стояха под нозете му.“
Мирът, тихата радост, тайнственият зрак на рождественската нощ, звездата, ангелите, които възпяват Бога, пастирите, които Му се покланят, мъдреците от Изток, които Му принасят своите дарове – ето, картината, която ни описват светите евангелисти. Нищо от това не е случайно. В забързания ход на нашето време, светлите рождественски дни, в които се намираме, са повод за самовглъбяване, молитвено съсредоточаване, покаяние и отправяне на нашия духовен поглед отвъд суетния ход на времето. Тези дни са повод да обърнем своя взор към Бога и към Неговото спасително дело. Да простим на всички в името на Родилия се Богомладенец. Да обикнем всички с любовта на въплътилия се Спасител. Да се смирим пред всички със смирението на небесния Цар, приел рабски вид. Да станем, както казва св. ап. Павел, „роби на правдата“ (Рим. 6:18), виждайки пред очите си как се ражда самата Правда. Да съпреживеем не само на думи, но със всичките си чувства, мисли и дела това, което Спасителят извърши заради нас. Защото Неговото раждане е начало и изходна точка, която има за цел нашето духовно възраждане. Неговият живот има за цел обновяването на нашия живот. Неговото въчовечаване трябва да се превърне в наше богоуподобяване. Как може да стане това?  „Нека имаме мир помежду си. – отговаря на нашия въпрос св. Григорий Палама. – Нека станем мъдреци, и нека винаги да изричаме и да вършим истинното и праведното, отдадени на молитва и моление. Нека да славим и да възпяваме Бога със сърцата си, а не само с устните. Да имаме вътрешен мир със себе си и да подчиняваме плътта на духа. Да приемаме братята си с любов и да им принасяме любов, както и Христос за нас. Бяхме изкупени от тлението. Нека придобием небесните и вечни блага като чеда на нашия небесен Отец. Пожелавам тази придобивка да споходи всички нас и да се радваме на славата, която ни е приготвил при бъдещото Си пришествие нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос.“
Обични в Господа наши духовни чеда,
Изпитанията, трудностите и страданията, които ни носи нашият живот, нека не сломяват духа ни. Нека помним, че нашата надежда – Христос, е винаги с нас от мига на Въплъщението Си. Сам Той ни обещава: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“(Мат. 28:20). Нека и ние винаги бъдем с Него – с нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос.
Отечески поздравяваме всички Вас, православните християни в пределите на Неврокопска епархия, и молитвено благопожелаваме крепко здраве и духовна бодрост за възрастване в непреходните християнски добродетели!
Честито Рождество Христово!
Нека настъпващата 2018 година бъде година на мир, здраве и багодатни успехи!

Неврокопски митрополит Серафим