Психиатричните болници са по джендеми и гори, никой да не ги види, повечето са в окаяно състояние

Окръжният съд във Варна остави в ареста задържания за убийството на 34-годишен психично болен мъж. Повдигнато е обвинение на 36-годишния Венцислав. Той приютил в дома си жертвата – 34-годишния Явор, който от години е с психично заболяване, което се отключило след смъртта на майка му и загубата на ипотекираното им жилище. Двамата са се познавали от детските години.

У нас през последните години няма регистър на психично болните.

„Явор завърши техникума по текстил, рисуваше, след което беше в казармата 2 г., а по-късно отключи шизофрения. Майка му се грижеше сама за него, за съжаление, се разболя от рак и почина преди около 10 г., след което Явор губи жилището си”, отбеляза пред БиТВ Елина Дичева, приятелка на убития.

„На няколко пъти беше настаняван принудително в психиатрични заведения, в които беше лекуван, но в крайна сметка те не са приюти. Лекарите го изписват. Нито един лекар няма как да знае каква е съдбата на този човек след това, тъй като липсва и регистър. Проблемът е с липсата на последваща грижа за тези хора”, подчерта тя.

„Той дори и да си намери работа, когато е сам и без контрол и никой не проверява дали е изпил лекарствата си, състоянието му отново се влошава”, допълни приятелката на убития мъж.

"Предполагаме, че около 70 000 души в България са болни от шизофрения", заяви Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”.

„Това е болест, която започва в младите години и много често тези хора не създават собствени семейства. И когато си отидат техните родители по биологични причини, ако имат братя и сестри или някакви други загрижени роднини, нещата горе-долу вървят, но много често са оставени сами на себе си”, отбеляза тя.

„В момента ние седим и ги гледаме и тъй като само 3% от шизофренично болните извършват тежки престъпления, затова не ни правят впечатление и не ни пречат”, смята Елина Дичева.

„Не ни пречат, защото те са изолирани. Психиатричните болници са по джендеми и гори, никой да не ги види, повечето са в окаяно състояние. Като заточим там пациента, за каква каква ресоциализация и деинституционализация само си говорим. Тези хора изкарват дните си по психиатриите, които са обърнати на приюти”, коментира Цветеслава Гълъбова.