България губи 40 000 лв. за всеки вишист, който напуска страната

България се е превърнала в износител на образована работна ръка, алармираха от бизнеса. Това се случи по време на дискусия за преките и страничните ефекти от нетния износ на образовани български специалисти и млади хора за пазарите на труда в Европа и отвъд океана.

Според анализите 25 хил. лева струва на държавата средното образование на един ученик. Така ако се приеме, че 1 млн. българи са завършили у нас и после са се отправили на Запад, чистите загуби за България са 25 млрд. лева. Висшистите „струват“ още повече – средно по около 40 хил. лева.

Данните на Асоциацията на индустриалния капитал в България показват, че 138 000 българи с висше образование заемат позиции, които не отговарят на тяхното образование и не изискват толкова висок образователен ценз. Остра потребност от човешки ресурси има в секторите машиностроене, електротехника и електроника. Инженерните специалисти трябва да бъдат реабилитирани, настояват от Асоциацията.

За сравнение недостигът при IT специалистите е три пъти по-малък. Затова от АИКБ настояват за оптимизирането на план-приема във ВУЗ-овете и ограничаване на бройките за право и икономика за сметка на инженерите специалности, за изучаващите математика и физика.  Бизнесът настоява, че един от многото инструменти за решаването на проблема са  стипендиите за дефицитни специалности.

Министърът на образованието Красимир Вълчев е категоричен, че твърде голямата бройка на вишистите не е проблем. „Ние живеем по-добре, ако живеем с по-образовани хора. Не случайно това е и един от критериите в ЕС, който определя качествата на жизнената среда в отделните държави от общността“, твърди той.

Според министъра нетната външна миграция е основен проблем на страната. Освен това на всеки 100 души, които се пенсионират у нас, на пазара на труда влизат 63 младежи.

Според Вълчев усилията на министерството са в три направления – минимум деца да отпадат преждевременно от образователната система, да се пренастрои профилната структура на образованието към пазара на труда, както и уменията, които се придобиват в учебните заведения да съответстват на нуждите на икономиката.