По повод първата копка за начало градежа на съоръжението

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан представи позицията си по отношение на полагането на първа копка за изграждането на нов крематориум във Варна.

Възлюбени в Господа честни отци, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

С искрено разочарование и болка научихме, че на 29 май тази година бе направена първа копка на модерен крематориум с колумбариен парк. Съоръжението е разположено в съседство на „Западен гробищен парк“ - Тополи. Строителството на обекта се очаква да приключи до края на годината и вероятно да бъде пуснат през месец февруари или март 2019 година. За огромно съжаление в нашата столица София вече се направи крематориум, който е единствен на Балканския полуостров. Сегашната ситуация явно предразполага да се направи втори такъв в престолния Ни град Варна. Това е колкото трагично, толкова жалко и ужасно.

В Преданието на св. Православна църква не съществува практика за кремиране на тела. Обикновено сред народите, в които е имало такава практика, е доминирала идеята за презрение на тялото. Според Православното учение тялото е непосредствено и добро творение на Бога. То не е затвор за душата, след като човекът се състои от душа и тяло, а телата ще възкръснат и ще наследят Царството Божие или огъня на ада. Разбира се, при възкресението телата ще са одуховени.

Известно е, че в Античността са проявявали грижа за мъртвите. Свидетелство за това са построените паметници, мавзолеи, могили и т.н. Когато е имало случаи на изгаряне на тела, както се вижда в „Илиада“, според свидетелството на един изтъкнат богослов и архиерей, това било по-скоро ритуал, а не пълно кремиране. В християнския период изобщо не срещаме случаи на кремиране. Затова повече от двадесетте века християнски живот, който се отличава с уважение към човешкото тяло, с надежда за възкресение и т.н., са създали една характерна традиция, която трябва да уважаваме.

Ние разбираме за съществуващите проблеми в големите градове, които са последица от урбанизацията на населението. Въпросът може да бъде разгледан или да постигне своето правилно решение чрез прилагане на принцип на децентрализацията. Имали сме и имаме прекрасни взаимоотношения между Църквата и Община Варна и именно благодарение на това сътрудничество между общините и Църквата могат да се разрешат много проблеми. Нека не се отказваме толкова лесно от една вековна традиция и да не изкореняваме нравите и обичаите на народа. Защо да не се започне погребването на близките хора в техните родни места?

Трябва да отбележим, че в Православната църква всички обичаи, които са свързани с погребението, изнасянето на мъртвия, обедът в памет на починалия, помените показват любовта на народа към покойника. Самото ходене на гробното място, почистването и украсяването на съответния гроб свидетелстват, че любовта, както много точно се изразява един известен гръцки архиерей, е „диахронична, лична, не се изчерпва с течение на времето, нито пък бива премахната от смъртта.“ Вярваме, че можем да имаме общение с починалите.

Погребението Иисусово се явава пример за всички християни как да погребват своите покойници. Свидетелството за Иисусовото погребение е на свети Йоан Богослов: „Тогава взеха тялото Иисусово и Го увиха в повивки с благовония, както по обичая си юдеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса...“ (Иоан 19:40-42). Същевременно свети евангелист Лука ни свидетелства, че жените мироносици са носили приготвените благовония, за да помажат тялото Иисусово, много рано, в първия ден на седмицата (Лука 24:1). За погребението на Господ Иисус Христос свидетелства и Никео-Цариградския Символ на вярата, в който е речено: „и страда, и бе погребан“.

Ние трябва да обърнем внимание и на пастирската грижа по отношение на гробовете на християните, както и да засегнем въпроса за почитането на светите мощи. В Синаксарите на Църквата съществуват факти, които свидетелстват за много мъченици, които са завършили живота си, бидейки изгорени. Освен това има и хора, които са загинали в огън, упражнявайки своята професия. Това не означава, че телата на тези хора няма да възкръснат. С други думи по останките ние разбираме дали човекът е достигнал до обожение и може ли да ходатайства за нас пред Бога. Нетленните мощи вършат чудеса, гробовете на мъчениците стават точки за привличане на много християни, които намират решение на своите проблеми. Митрополит Йеротей Влахос свидетелства: „Ние, православните християни, имаме много предимства в това отношение и така разбираме много добре значението на мощите. Други народи нямат този опит и затова лесно изгарят починалите... Благословението на светците не е въображаемо и психологическо, а реално.“

Варненската и Великопреславска епархия през 2015 година отбеляза тържествено в град Плиска навършването на 1150 години от покръстването на България. Следователно светия цар Борис-Михал Покръстител Български, приемайки християнството, безспорно е приел и християнския начин на погребение на покойниците. Чрез Кръщението и целия църковен живот ние ставаме членове на Тялото Христово. Съществува факт, че при разкопки на катакомбите намерили глинен съд, в който имало кости на мъченици. Отвън пишело, че това са членове на Тялото Христово. Ето такова уважение показваме към нашето тяло. То може да стане храм на Светия Дух. Думите на свети апостол Павел са абсолютно валидни и днес: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога...“ (1 Кор. 6:19).

Няма как да не отбележим, че практиката за кремиране на човешки тела в крематориум е въведена в Европа от нацистите. Ние знаем за множеството концлагери, където се свидетелства какво е било отношението на нацизма към човека. Ясно е било, че е трябвало да бъдат заличени множеството трупове на човеци. Това е наложило и използването на кремацията. Следователно, кремирането е било средството, което те са използвали.

Ние разбираме, че бизнес интереси ръководят и желаят построяването на нов крематориум във Варна. Тези интереси са отдавна.

Светата Църква, обаче, винаги гледа към вечността и в грижата си към своите чада трябва да им посочи правилното християнско учение и поведение на човека християнин. Епархийското ръководство на Варненска и Великопреславска света митрополия не може да мълчи по такъв същностен проблем - изграждането на крематориум в град Варна. Ние не можем да наложим едно или друго, но можем да призовем нашите християни да осмислят своя живот и когато той завършва тук на земята човекът, християнинът да бъде изпратен и погребан съгласно изискванията на св. Църква. Когато някой християнин иска неговото тяло да бъде изгорено, той показва, че не вярва в ценността, която има тялото, не го уважава, отхвърля възкресението на телата, бидейки повлиян от разни чужди еретически учения. Това е догматически проблем.

Светата Православна църква счита, че изграждането на крематориум или изграждането на подобни съоръжения е грях и богохулство. Още повече, че чинопоследованието на опелото без присъствието на тялото на покойника може да бъде извършено само, ако човек е загинал при извънредни обстоятелства. Принципът изисква чинопоследованието на опелото да се извърши върху тялото на покойника. Това е и решението на Светия Синод на БПЦ-БП. Изключения се правят за по-горе споменатите случаи, когато някои хора са загинали при форсмажорни обстоятелства - пожари, самолетни катастрофи, терористични актове и други.

Завършвайки нашето изложение се обръщаме към Общинското ръководство на град Варна, в едно с кмета на село Тополи, като отправяме нашия християнски апел да проявите благоразумие, мъдрост, добро разбиране и разсъдителност и да положите сили изграждането на нов крематориум в град Варна да не се случи. Това е наш призив, отправен с любов към всички вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито налагаме, защото нямаме право на това, но можем със загриженост да отправим Архипастирски съвет. Няма как да участваме в безплодните дела на тъмнината, а напротив - длъжни сме да ги изобличаваме (Ефес. 5:11).

С любов в Христа, оставаме Ваш молитстувател,

 † ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН