По-малко национално съфинансиране предвижда новата финансова рамка на ЕС след 2021 г.

Портфейл

28-06-2018, 14:54

Снимка:

Freeimages/Filippo Vicarelli

Автор:

Моника Гаджанова

Всичко от Автора

Още по Темата:

БГ председателството затворило 78 от 105 наследени досиета от Естония

За следващия програмен период ще има някои „чудесни промени” за достъп на европейските граждани и фирми до парите от еврофондовете, уверяват от ЕК

За по-голяма отговорност на държавите-членки при усвояването на средства от бюджета на ЕС през следващия програмен период се обявиха участниците в публичното обсъждане на финансовата рамка, която ЕК предлага за следващите 7 години. Дискусията се проведе в Представителството на ЕК в столицата, а неговият ръководител Огнян Златев посочи, че този дебат е особено важен, за да може 27-те страни-членки да постигнат консенсус преди края на текущия програмен период.

Иван Иванов, директор на Дирекция „Централно координиращо звено” в Министерски съвет предупреди, че бенефициентите на европейски средства и у нас продължават да се сблъскват с много трудности при усвояването на европейското финансиране. Затова и тези крайни получатели на пари от еврофондовете продължават да имат усещането, че финансирането стига бавно и трудно до тях.

На последното събитие от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС Виктория Алиата ди Вилафранга, директор на ГД „Регионална и селищна политика” на ЕК изтъкна, че за следващия програмен период има някои „чудесни промени” за достъп на европейските граждани и фирми до парите от европейските фондове. Ставките за съфинансиране на одобрените проекти в преходния период ще са по-неутрални и устойчиви, обеща тя.

Предложението на ЕК е националното съфинансиране при усвояването на пари от еврофондовете да намалее от 85 на 70% в преходния период , като за „Региони в преход” съфинансирането да е 55%. Вилафранга подчерта, че когато отделните държави поемат ангажименти, но бавят плащанията си за повече от 2 г., ще връщат пари по проектите. Досега ЕК прилагаше 3-годишна отсрочка, но срокът ще бъде съкратен.

Друга промяна по отношение на европейския бюджет, която ЕК предлага, е да се отделят с един процент повече пари за развитие на градовете. Досега от фонда за регионално развитие са се отделяли 5% за тази цел. От 2021 г. процентите вече ще са 6.

До момента 39 града в България са имали възможност да инвестират в развитие на градската среда и да създадат по-добри условия за живот на населението с пари от еврофондовете, изтъкна Вилафранга. Тя призова за повече гъвкавост и за това бъдещите инвестиции да отиват за подкрепа на местните стратегии за развитие.

„Не да се инвестира тук и там, а да се влагат парите от бюджета на ЕС в интегрираното териториално развитие на града”, коментира експертът от Брюксел. Истинското ДНК на Кохезионната политика за следващия програмен период ще е  прилагането на интегриран подход при развитието на градските зони, посочи Вилафранга.

От 2021 г. ЕК ще планира как да разходва бюджета си за 5 години напред, а през следващите две години ще има възможност да се променят приоритетите и „да се нагоди” финансирането. Една от заслугите на Българското Европредседателство, която експертите от Брюксел изтъкват, е фактът, че всички страни-членки са се обединили около идеята за опростяване на правилата, за скъсяване на регламентите , за по-малко инструкции и тълкувателни решения относно одобряването на проектите за финансиране. Това ще ускори и усвояването на парите, защото само от Кохезионния фонд през следващите 7 години България ще получи 8% повече или 8 млрд. и 900 млн. евро. Голямо предизвикателство е да се усвоят тези европейски средства, подчертават експертите.

  



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен