В област Добрич функционират 6 заведения за болнична помощ със 722 легла

Към 31.12.2017 г. в област Добрич функционират 6 заведения за болнична помощ със 722 легла, от които 5 болници с 632 легла, съобщават от ТСБ в Добрич.

Заведенията за извънболнична помощ са 36 с 27 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 3 с 30 легла.

 Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с   2016 г. броят на тези заведения се запазва, а легловият им фонд намалява (с 8 легла, или с 1.1%).

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. многопрофилните болници са 3 с 482 легла, а специализираните болници са 2 със 150 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението, докато за област Добрич този показател е 409.9 на 100 000 души.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски са в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4).

Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Добрич са 36 с 27 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2016 г. броят на тези заведения и леглата в тях нарастват съответно с 5.9 и 12.5%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения в област Добрич са 3 с 30 легла.

В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Добрич практикуват 479 лекари. Лекарите по дентална медицина са 151. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 792, от които 514 медицински сестри и 56 акушерки.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31.12.2017 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

• Мъже са 200 (41.8%), жени - 279 (58.2%).

• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 195, или 40.7%.

• Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 33, или 6.9%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 91, или 19.0%.

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности   най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 133, или 27.8% от всички лекари в областта, следвани от практикуващите Спешна медицина - 27 (5.6%),  Педиатрия - 24 (5.0%), Акушерство и гинекология - 22 (4.6%), Нервни болести - 19 (4.0%), Кардиология и Психиатрия - по 18 (3.8%), Хирургия - 15 (3.1%), Образна диагностика -14 (2.9%) и Вътрешни болести - 13 (2.7%).

Осигуреност с лекари

Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за страната е 42.7 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.9 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.4 до 59.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 2). Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София (столица) (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Перник (27.3).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.4 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.9 на 10 000 души), Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (4.0 на 10 000 души от населението), Разград (4.7) и Търговище (4.9) .