Водолазите продължават работата си въпреки двете морски бури

Подводните проучвания на проф. д-р Иван Христов разкриват нови тайни от историята на залива Аркутино

На 10 август 2018 г. завърши подводната експедиция на Националния исторически музей в района на остров Свети Тома. Експедицията се финансира от Министерство на културата по предварително спечелен проект. Ръководител на проучванията е проф. д-р Иван Христов. В състава на експедицията се включва инж. Кирил Велковски – геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов – геодезист от фирма Картпроект, водолази от Общински водолазен център- гр. Созопол с ръководител Тенчо Тенев.

Проучванията са естествено продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни при които бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилице, стрктури от късноантичната епоха и средновековен манастир.

Археолозите разказват, че методика на проучване на острова през сезон 2018 е свързана с използването на комплексният метод на изследване на крайморски обекти илюстрирани с дейността на Националният исторически музей и Центърът по подводна археология – Созопол. Така са проучени и  микрорайони като устието на р. Ропотамо, залива Вромос, Античният и Средновековен Несебър, късноантичната крепост Акра, Анхиало и др. където археологическите проучвания от сушата продължават и под вода.

Първите изследвания след сушата са осъществени от геодезистите на инж. Ангелов . В резултат на геодезическите работи в най-плитките участъци на подводния риф са получени данни за дълбочината на рифа свързващ Андрея баир и остров Св. Тома. Измерванията показват, че рифа е разположен на дълбочина средно от 2 метра . В плитчините на рифа, където е рисковано да влезе лодка е мерено с помоща на водолази.

Следващата стъпка в проучванията е свързана с дейността на екипът на инж. Велковски, който  провежда морско археологическо проучване с използване на комплекс геофизични не-деструктивни методи в акваторията на остров Св. Тома. Специално пригодена лодка на Центъра за подводна археология изпратена от неговия директор д-р Калин Димитров навлиза в по- дълбоките участъци около острова. Лодката е накичена като «коледна елха» със скъпоструваща апаратура, която «вижда всичко под водата». Управлявана е от опитния капитан и водолаз Радостин Пенев, който преди да започне работа в Центъра за подводна археолия има дългодишен стаж под вода в Скандинавия.

Водолазите продължават работата си въпреки двете морски бури.

В рамките на подводните проучвания са извършени водолазни спускания под вода в състав на трима водолази под ръководството и присъствието на проф. Христов. Подводните издирвания обхващат всички страни на острова на дълбочина до 15 метра и са осъществeни в рамките на 5 работни дни през месец август 2018 г. Картирани са две места места с ниска концентрация на фрагментирана керамика.  Първата зона в която се откриват силно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хил. пр. Хр. е разположена в югозападното продължение на острова на дълбочина едва 1 м. Тук са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина 1 м. Тези блокове се откриват перпендукилрно на подводния риф и са част от силно разбита от морските стихии структура преграждаща острова от достъпната в миналото западна страна. Вероятно се касае за неизвестна до този момент крепостна стена дело на древните траки.

От южната страна на острова на дълбочина 9 м. интерес предизвизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета които са били предназначени за древен строеж на острова.

Археолозите са категорични, че островът в миналото е бил полуостров. Доказателство  за това са измерванията на ясно очертаващия се широк риф, който свързва материка със сегашния малък черноморски остров. Както споменахме по средата между сушата и острова най-дълбоката част е едва 2 м. Предвид общото покачване на водите на Черно море в периода VІІ–ХІІІ век големият провлак свързваш Св. Тома с материка е залят. Тук трябва да се вземе под внимание факта, че всички заляти структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от периода V–VІІ век се намират на дълбочина от 0, 50 до 1,40 м. По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата епоха можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези предварително оповестени изчисления са индикация за коренно различна брегова ивица в древността от сегашната, както и на сравнително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност в това число и изследвания остров.

Екипът осъществил проучванията както на сушата така и под вода подготвя  подробна публикация за изследванията и естествено крои планове за нови морски приключения свързани с програмата на Националния исторически музей. Приключилата експедиция е и добър пример как два културни института под шапката на Министерство на културата си взаимнодействат успешно при проучване на подводното културно наследство.