Безплатни са прожекциите

Днес и утре Пловдив ще бъде домакин на Седмицата на корейското кино 2018. Инициативата на Културния отдел на Посолството на Република Корея в София се провежда за 8-ма поредна година, но за първи път прожекции, освен традиционно в София, ще има и в Пловдив – Европейска столица на културата 2019 .
Седмицата на корейското кино 2018 цели да популяризира корейската култура по света. Трите филма, които са селектирани за прожекциите в Пловдив са брилянтни образци на съвременното корейско кино. Подбрани са една историческа екшън драма, една комедия и разбира се пълнометражна анимация за децата.
И трите прожекции са в Lucky Дом на киното са с вход свободен.
Във фоайето на Лъки Дом на киното ще бъде експонирана и фотоизложба на забележителности и туристически атракции от Република Корея.
На 9 ноември, петък, от 18.30 часа в Лъки Дом на киното ще бъде представен филма „Време за борба“
(2014, 135 мин., историческа екшън драма)
Реж. Юн Чонби, музика Енио Мориконе
Във феодален Чосон са настъпили мрачни времена. Страната е раздирана от природни бедствия, лоша реколта, корупция, престъпност, нищета. Обладана от доволство и цинизъм, аристокрацията сякаш живее в паралелен свят, недосегаем от беди и нещастия. Отчаяна банда разбойници и крадци, обединени под името „Кундо” , решава да изрази своята тотална непримиримост с цената на собствения си живот, който е нищожен в сравнение със стойността на каузата. В двора настава неистов страх от мощта и влиянието на организацията, предвождана от Долчи (син на месар) и подпомагана от Чо Йон – незаконен син на аристократ. Насилието е единственият инструмент на надеждата.
Филмът е абсолютен блокбастър в корейската класация и е пример за едно от най-добрите постижения на жанра. До голяма степен се движи в конвенцията на „кимчи уестърна”, съчетава занаятчийски традициите на класическото източно и западното кино, без да губи корейската идентичност на историческата драма. Носител е на няколко престижни азиатски и национални награди в различни категории. Силно драматичен, трагичен дори, със завладяваща визия на всички нива на киноезика, отлична актьорска игра и разпознаваема фонограма, хвърляща диалогичен мост и към музиката на Енио Мориконе.
На 10 ноември, събота, от 16.00 часа е прожекцията на филма „Пътят, наречен живот“
(2014, 90 мин., пълнометражна анимация)
Реж. Ан Че-хун, Хан Хе-джин
Трите анимационни новели са обединен в т.нар филм омнибус и базирани върху известни корейски разкази: „Когато елдата цъфти”, „Пролет, пролет” и „Щастлив ден”. Историите, които разказват, ни пренасят в Корея през първата половина на ХХ в. Обединени са под идеята да представят пъстрото многообразие на живота – спомените, младостта, любовта, тъгата… Ан Че-хун и Хан Хе-джин са добре познати на българската публика с предходна творба „Зелени дни”. В своята изящна анимация те отново съчетават прецизност, майсторство и великолепие на колорита. Сегментите на омнибуса са изпълнени с поетичност, чувство за хумор, деликатна ретро носталгия и динамика. Получил се е семеен филм, подходящ за всички възрастови групи. Чрез адаптацията на литературни произведения, аниматорът Ан Че-хун подчертава, че пренася на екрана универсални послания чрез вникване и в специфичната корейска душевност.
На 10 ноември, събота, от 18.00 часа е прожекцията на филма „Мис баба“
(2014, 124 мин, комедия)
Реж. Хуан Дон-хьок
О Мал-су – 74 годишна вдовица, се чувства в тежест на семейството си и е донякъде отегчена от пенсионерския живот. Разхождайки се из града, възрастната жена попада в необичайно фотоателие. Снимките, които й правят я връщат по вълшебен начин в младостта, 50 години назад във времето. Абсолютно подмладена, О Мал-су даже сменя името си на О Ду-ри, като знак на почит към любимата й актриса Одри Хепбърн. Но връщането в годините на привидно безгрижие, красота и палавост донася нови, неподозирани проблеми, поредица от комични ситуации и недоразумения в живота на преобразената вдовица.
Великолепната корейска комедия се радва не само на изключителен успех в родината си, но и предизвика вълна от римейк филми в паназиатския киноареал. Успехът му се дължи не само на оригиналния сюжет, но и на сериозните теми, които поставя по един забавен, енергичен и лек начин. С огромна доза чувство за хумор, поредица от абсурдни и анахронични моменти и разбира се тук-там драматични емоции. „Мис баба” е всъщност много нежен и трогателен филм за различните вселени на поколенията, за самотата, дискриминацията на възрастните, страха от старостта, стереотипите на младостта, обичта в семейството и вечния стремеж към любов. Основната поанта – възрастта е просто едно число, всичко останало е дух и копнеж за живот.