Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Той е известен с прозвището Левски и е едно от най-светлите имена в българските национално-освободителни борби. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта. На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, край Ловеч. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 февруари. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. В последните си часове Васил Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов като в изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е”. Всяка година, на тази дата България скърби за Апостола на Свободата и отдава почит пред делото му.