Какво не се вижда в „левите огледала”?

Разликата между „справедливост“ и „солидарност“ е нещо като разликата между „теорията“ и „практиката“

БСП пак се размечтаха по темата "Да обложим богатите с по-високи данъци". Не мога обаче да разбера какъв е същинският замисъл. Кое е по-важно за социалистите: да накажат богатите или тази идея е неумел опит тя да бъде пакетирана под логото „социална политика“.
Само да уточня – и двете са грешни. Разликата между „справедливост“ и „солидарност“ е нещо като разликата между „теорията“ и „практиката“. А разликата между „теорията“ и „практиката“ е „практиката“.
От централата на социалистите лягат и стават

с темата „прогресивно подоходно облагане“

„Ако се обложат доходите на хората, които получават над 2700 лв., с 20% данък, в хазната ще влязат около 600 милиона лева.“ Мога да развия идеята. Дайте да ги обложим с 40% данък и на базата на същата логика държавата ще се „облажи“ с 1,2 млрд. лева. Вижте колко е просто! Е да, де, ама не е. В икономическия смисъл данъците представляват прехвърляне на „богатство“ от домакинствата и бизнеса към правителството. Точно в това е най-големият проблем. В икономическата теория е популярна т. нар. крива на Лафер, която показва връзката между приходите в бюджета и нивото на данъците. Според тази теория, ако данъците са 0%, логично е в бюджета да не постъпи нищо. По същия начин стоят нещата и ако доходите се обложат на 100%. В бюджета няма да постъпи нищо, тъй като се убива икономическата инициатива да се създава доход. Според теорията на Лафер при увеличаване на данъчното бреме

се достига до една критична точка

от която събираемостта на данъците рязко спада.
Ако се направи задълбочен анализ на хората, чиито месечни доходи надхвърлят 2700 лева, ще видим, че нещата са твърде различни от тези, които се виждат в „левите огледала“. Средно­статистически най-многобройната група от „заподозрените богаташи“ са специалисти, които работят в сферата на високите технологии. Това е най-бързо развиващият се сектор в момента, който привлича като магнит младите хора. Според специалисти от този сектор има видим недостиг на „компютърджии“. Някои говорят за недостиг в рамките на 50-60 хиляди души. Впрочем редно е да се отбележи, че 2700 лева е минимална заплата в този сектор. Тези хора доминират в групата на „изтичане на мозъци“ от страната.
Разбира се, че сметките на социалистите за „социална справедливост“ са напълно грешни. За да работиш на такава позиция, е необходимо да имаш и съответния образователен ценз. Това означава, че си

инвестирал в собственото си образование

Точно тази „инвестиция“ те прави богат, а не механичният критерий „работна заплата“. Между другото така стоят нещата и с добрите заварчици. Не е изключение техният месечен доход да прехвърля „прага на богаташите“ на база критериите, определени от икономистите на лявата централа. Нарочно давам пример с компютърни специалисти и заварчици, тъй като и двете групи попадат в графата „богаташи“, и при двете групи има недостиг на работна ръка. Високото трудово възнаграждение обаче не е функция на държавно администриране на тези сектори, а изцяло е подчинено на чисто пазарния механизъм на търсенето и предлагането, от една страна, а от друга – на високата добавена стойност, която те създават.
Социалистите обичат да увеличават данъците. Ако допуснем, че това е неизбежно при тяхно управление, бих им препоръчал следното: да увеличат акциза на алкохола и цигарите. Набраните средства от това увеличение обаче да се насочват целево за лечение на болните от алкохолизъм и за лечение на болните от рак на белите дробове. Разбирате ли каква е идеята? Това обаче няма как да се хареса нито на Министерския съвет, нито на министъра на финансите.
А какво ще кажете, ако с приходите от данъка върху хазарта се дофинансира образованието?
В самото начало на статията бях започнал да говоря за разликата между „справедливост“ и „солидарност“. Справедливост в икономическия смисъл е, когато всички участници в стопанския живот са равнопоставени в процеса на правене на бизнес, ценообразуване и равенство пред закона. Солидарността е по-скоро нравствена категория. Тя трябва да бъде лично осъзната. Опитът на левите икономисти да представят солидарността като основен двигател за правене на политики при тяхно управление, най-вече социални, е изключително популистки подход. Още по-абсурдно звучи увеличаването на
данъците като „форма

на солидарност“ в условия на криза

Няма по-нелепо сравнение с данъчните системи, говоря най-вече за индивидуалните данъци, на България и тези в Стара Европа. При попълване на данъчната декларация в Стара Европа има изключително много „признати разходи“, преди да се изчисли размерът на облагаемата сума. Включително и разходите по ипотечните кредити. Също така широко приложение намира и така нареченият данък върху нетното богатство. Данъкът представлява процент от нетното богатство (разликата между всички активи и пасиви). Някои данъчни режими позволяват да намалиш размера на облагаемата сума и с размера на загубата, която си реализирал на фондовата борса.
Между другото във Франция има данъчна система, базирана на принципа на нетното богатство. Това са изключително тромави данъчни системи. Всяко едно определение може би е валидно за тях, но не и „справедливост“.
От БСП ще обсъдят темата за повишаване на данъците чрез обществен дебат. В интерес на коректния тон обаче е редно да бъде поставен и обратният въпрос в посока намаляване на данъците. Какво ли ще се получи? Истината е коренно различна. В случая не може и дума да става за някаква форма на „социална справедливост“ в посока богатите да поемат по-голямо данъчно бреме за сметка на по-бедните. В конкретния случай става въпрос, че социалистите не могат да овладеят състоянието на публичните разходи и търсят най-лесния начин за запълване на поредната бюджетна дупка.
Бюджетният дефицит се покрива или за сметка на увеличаване на държавния дълг, или чрез увеличаване на данъчната тежест. Лошото е, че май

ще станем свидетели
и на двете

Най-големите дарители традиционно са най-богатите хора. Двама от тях – Уорън Бъфет и Бил Гейтс, дариха колосални средства за справяне с проблемите на бедността. Бъфет дари над 30 млрд. долара лични средства преди няколко години. Това според мен представлява истинската солидарност. Едно общество израства тогава, когато акцентира върху личната отговорност. Държавата не решава икономически проблеми, тя само ги създава. Държавата не създава добавена стойност, тя само разпределя. В центъра на икономическия растеж не може да бъде държавата, а единствено и само индивидът и предприемаческият дух. Всеки живее точно по начина, по който работи, а не на базата на средствата, които държавата насочва към него. Високите данъци решават краткосрочни бюджетни проблеми и водят до разрушителни дългосрочни последици в реалната икономика. Няма по-лесна данъчна система за администриране от плоския данък, толкова ли е трудно това да бъде разбрано от „левите“ икономисти. Впрочем този данък вече е частично отменен.

Прочетете още в блога на Бисер Манолов



Снимка на Деня

Златна есен в парк "Кайлъка"