Загражденията в самите нас

Тези дни светът чества 100-годишнината от началото на Първата световна война и се опитва да осмисли както генезиса, така и последиците от този кървав конфликт, оставил страшни белези и върху нашата страна. Тук – тишина по въпроса. Все едно България не е участвала. Може да се сетим да реагираме, когато дойде годишнината на Ньойския договор и да попсуваме „блудницата Европа“. Ние сме така – дай ни на нас да се тръшкаме и жалим, че сме прецакани от финалната развръзка, но как и защо се е стигнало до там, гледаме да не задълбаваме.
Тези дни светът се разделя в реакциите си към ставащото в Газа. Агресия или справедлива самозащита са действията на Израел; кое оправдава обстрелването на училища и какво ще стане, когато сега обстрелваните деца пораснат и на свой ред тръгнат да отмъщават? Нас за т’ва не ни дреме, щото тия в Газа са сЕрийци някакви, а пък евреите са масони и заговорничат срещу православието.
Не обръщаме внимание на лекарите, които всекидневно рискуват живота си, за да спрат епидемията от ебола; не обръщаме внимание на Боян Петров, който изкачи митичния К2 -  вторият най-висок връх в света; не обръщаме внимание дори на тихия героизъм на доброволците, които заедно с армията и пожарникарите спасяват съгражданите си в Мизия. Виж, ако излезе някоя врачка да ни каже, че бедствията са ни изпратени чрез ХААРП, малки зелени човечета и илюминати, на това веднага ще обърнем внимание.
Днес и аз се радвам на махнатите заграждения пред парламента и на голяма част от новото служебно правителство. Пожелавам му успех и на добър час. Но ще си остана скептичен, докато не видя, че тези хора с хубави биографии реално правят нещо, за да паднат загражденията в главите ни и да схванем най-после, че сме част от заобикалящия ни свят, а не мрънкащи кибици. А това може да стане и без актуализиран бюджет.



Снимка на Деня

Златна есен в парк "Кайлъка"