Със задоволство прочетох новината, че държавата най-накрая се е разплатила със строителите на „Хемус“ около Шумен. Ти да видиш – имали очи и за Северна България. Явно като никога властта (поне в начална фаза) започва да си изпълнява обещанията към бедния роднина на процъфтяващата територия на юг от Стара планина.
Бяхме свикнали да забелязваме единствено градовете по протежение на единствената ни магистрала – от София до морето. Наслушахме се на реклами и хвалби колко бързо столичанинът можел да се пренесе от задушния си офис до мечтания плаж. Индустрия, икономика – всичко това характеризира земята между Балкана и Родопите.
Неслучайно Тракия винаги е била ябълката на раздора между империи и царства от хилядолетия та до наши дни. За Пловдив и Стара Загора са се водили кървави битки и сражения. Доста често, въпреки преобладаващо българския характер на областта, тя е попадала под чужда окупация след военни походи и интервенции. Дори Берлинският договор отдела Горнотракийската низина от останалата България – кръщава я Източна Румелия.
И така до настоящия момент когато на юг от Дунав градовете са призрачни, хората са емигрират или потеглят към София. Пътища няма, а циганската престъпност е бич с разрушителни последствия. Разликата между двете български области е като да сравняваш Лондон и Лом. Трагедия до безумие (особено на Северозапад) осъзната най-накрая от политици и държавници. От вот на вот всички обещаваха, но след изборите забравяха очуканите улици на север. Регионалният дисбаланс вече е толкова осезаем, че се чудя защо още живеем в една страна. Сигурно вече тези мисли са дошли и по високите етажи. И някой реши да застане зад думите си по време на предизборната кампания. Някой се сети, че правителството трябва да обича еднакво своите деца. Там където те са слаби и немощни – да помогне. В противен случай да врътваме ключа и катинара. И да оставим Северна България на престъпници и търгаши. Свещената земя, в която Аспарух заби меча си преди повече от 1300 години.
Тази няма да я бъде! От първите стъпки на регионалното министерство се убеждавам в това.