Ново начало за старите политици

Уморените коне ги убиват. Тази максима до скоро бе така правдива когато говорим за политическия ни елит. Бяхме свикнали нашите депутати да изпълняват буквално ролята на господа (или госпожи) за един ден. Минават четири години, време за което името им е безвъзвратно дискредитирано и омаскарено. След което или се оттеглят с добри перспективи за бъдещето (по-голямата част), или се чудят кви да ги вършат оттук насетне.
За това време България изгуби десетки, да не кажа стотици, качествени политици. Може би най-добрият пример е прословутото царско поколение, които все още са в активна възраст, но далеч от обществения живот. Почти всички бяха очернени и изхвърлени като непотребни вещи във вехтошарски антиквариат. От което не изгубиха те – повечето имат добре заплатени професии в частния сектор. Потърпевша се оказа България, която замени ярките индивидуалности, образовани и реализирани навън, за невръстни поплювковци, с основна длъжността характеристика – портиер в съответната партийна централа.
Но има и мохикани, доста необходими в настоящия момент. Изтърпяхме тъкмо две години на криза и анархия. Едвам спасихме кораба от айсберг и скоростно потъване. И сега е време за хладен разум и висок професионализъм, въпреки принадлежността към противостоящи си политически семейства.
Днес в сутрешния блок на една от националните телевизии един след друг гостуваха президентът Първанов и външният министър в кабинета „Костов“ – Надежда Нейнски. Само преди 15 години те бяха в ярко противоборство, буквално от двете страни на барикадата. Но това не им пречи по парещите национални въпроси да са на едно мнение – мнението бранещо общия ни интерес. По онова време се постигна консенсус за цивилизационния ни избор – ЕС и НАТО, сега почти няма различия по отношение на бежанския проблем и справянето с него. Ето от какво трябва да се поучат техните наследници, а и всички ние. Добре е да станем малко по-търпеливи и толерантни, да търсим гредата в нашето око, а не сламката в чуждото, да дадем шанс на низвергнатите от времето да се върнат на мястото си.
Политиката и футболът имат много общо – няма млади и стари, а такива които могат и други не чак толкова добри. Помните ли, че Конрад Аденауер бе лидер на ФРГ? А на каква възраст? Отговор – 85 години.
Когато се научим да не низвергваме малцинствата и възрастните хора тогава можем да кажем, че сме научили нещо от западния свят. Дотогава само гледаме през витрината на развитите държави.



Снимка на Деня

Златна есен в парк "Кайлъка"