Това е въпросът, който критици, режисьори и киномани си задаваха от 16-и до 27-и май на Френската Ривиера

Не е тайна, че отдавана големите пари движат света на киното. Но пък такова безцеремонно кланяне на финикийските знаци не беше виждано отдавна по големите кинофестивали.

Филмите, които майсторски разказват човешки истории, са обречени на финансово фиаско. Дори награденият със  "Златна палма" вчера филм на австрийския режисьор Михаел Ханеке "Любов" няма шанс да бъде купен от големите дистрибутори по света. А те са тези, които захранват мултиплексите и големите киносалони с филми. Диктуват модата. Няколко фестивални прожекции и малки салони за авторско кино са отредени на победителите от поредния фестивал в Кан. Сред тях са румънецът Кристиан Мунджиу с "Отвъд хълмовете" (награди за сценарий и женска роля), The Angel’s share на британеца Кен Лоуч (наградата на журито) и "Реалити" на италианеца Матео Гароне (Гран при). Тези филми няма шанс да ги видите на голям екран, освен ако не сте почитатели на София филм фест и Киномания!

ЗА КОГО Е ФЕСТИВАЛЪТ?
 
Със сигурност не за обикновените киномани, защото те нямат достъп до залите на фестивала. Билети за прожекциите не се продават. Това е фестивал за хората, които продават кино, за журналистите, които го отразяват и за тези, които го правят.

В Кан се оглеждат тенденциите накъде отива светът на киното. Бизнесът владее положението. Почти никой от филмите, състезаващи се в официалната програма, нямат шанс да попаднат в боксофисите, твърди Ленърд Гиш от списание "Холивуд рипорт".

Парите в Кан се разиграват на международния пазар на филми. Шансовете на 3D лентата Toxin или на пингвините от "Мадагаскар 3" да оглавят боксофисите по света и у нас са много по-големи, отколкото на емоционалния "От ръжда и кости" на Жак Одиар или екстравагантния "Holy Motors" на Лео Каракс с Кайли Миноуг и Ева Мендес в главните роли.

Голямото авторско кино, което все по-трудно намира финансиране, е само за престиж. Истинският бизнес се върти с филмите, в които има звезди, добри бюджети и много специални ефекти. Затова скъпоплатените холивудски артисти отскачат до Кан с надеждата да бъдат забелязани от малкото работещи автори режисьори. И да бъдат поканени за роля по-различна от ченге под прикритие или извънземно.

Актьори от "А" отбора на Холивуд като Брад Пит в ролята на безмилостния Джаки Коган, нает, за да разчиства сметки в средите на мафията, показаха, че не са забравили да играят пред камерата. Пит е убедителен в криминална драма "Убийте ги нежно”.

Робърт Патинсън иска да избяга от вампирското си амплоа в "Космополис” на Дейвид Кроненберг, а Кристен Стюарт всеодайно се впуска във филмовата версия на класиката на Джак Керуак "По пътя”. Жалко, че едва ли много зрители по света ще ги видят именно в тези роли и тези филми.

Класата си на артисти, а не звезди от жълтите хроники, защитиха в Кан и Никол Кидман, Брус Уилис, Кирстен Дънст, Зак Ефрон и Матю Макконъхи.

СКАНДАЛИ

Не липсваха, макар и измислени от група скучаещи журналисти и кинодейци, без покани за поредното яхтено парти, където се разиграват големите пари. В дискриминация бяха обвинении директорът и селекционерът на фестивала в Кан. Някои медии коментираха възмутено в началото на форума, че сред режисьорите в основната конкурсна програма липсват жени. Недоволните получиха отговор от британската режисьорка Андреа Арнолд, член на журито: "Просто все по-малко жени правят филми. Мисля, че това е жалко, защото жените представляват половината от населението на земята и имат какво да кажат, но това са фактите". Всички обаче се обединиха срещу безумната идея на феминистка организация, искаща селекцията в Кан догодина да се прави на квотен принцип - мъже:жени.

БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ

Нека да си кажем честно, шансът нашето кино да се продава добре извън България е нищожен. С малки изключения. Документалният филм "Последната линейка на София" на младия режисьор Илиян Метев взе наградата за откритие в "Седмицата на критиката". Чудесна работа на СИА като продуцент, вълнуващ разказ и добър старт за Метев, който е завършил в Лондон и живее в Германия. Историята за това как 13 линейки обслужват милионна София е драматична за чужденците и плашеща за нас, българите.

Двама български продуценти Димитър Гочев и Мартичка Божилова имат добри контакти и авторитет на фестивала. Те се борят истински, за да може наши режисьори да влизат в коопродукции за бъдещите си филми. Филмът на Борислав Колев за Христо Стоичков също има шанс за добра продажба извън България. 3 световни тв канали преговарят с Шортъкът продъкшънс, за да купят документалния "Кустурица. Балкански хулиган". Безспорно най-големият авторитет в Кан от българска страна е София филм фест! Неговият директор Стефан Китанов и екипа му са хора, които всички познават и хвалят за усилията им в България да се прави добър кино форум.

ВМЕСТО ФИНАЛ

Истината е, че днес телевизията измества киносалоните. Продажбите на дивидита спадат драстично през последните 6 години. Най-актуалният въпрос за хората, правещи и продаващи кино е: какво свалят феновете от торентите? Пиратството се оказва май едиственият критерий какво се гледа от широката публика днес по света. За разлика от дитигалната револция на Стив Джобс с легалното теглене на музика, проблемите около легалното теглене на филми остават. От което губят филмовите компании. Официалните боксофиси дирижират света на киното. Приходите обаче показват, че дори филми - носители на "Оскар" като "Артисът" губят битката с комерсиалното кино.
 
Къде обаче зрителите, изкушени от доброто кино, ще могат в бъдеще да гледат победителите от следващите издания на Кан?


ФИЛМИТЕ ОТ КАН, КОИТО ТРЯБВА ДА ВИДИТЕ:

"В царството на пълнолунието", реж. Уес Андерсън
 
"Кал" на Джеф Никълс

"Вестникарчето" на Лий Даниълс с Никол Кидман и Джон Кюсак

"Убийте ги нежно" с Брад Пит, реж. Андрю Доминик

"По пътя" на Валтер Салеш

"Paradise: Любов", реж. Урих Зайдел

"Космополис", реж. Дейвид Кроненбърг

"Ловът",  реж. Томас Винтерберг

"Любов", реж. Михаел Ханеке

"От ръжда и кости", реж. Жак Одиар

"Holy Motors", реж.  Лео Каракс