Парите днес се оказват в пъти по-важни от мераците за обединена и отворена към света Европа. Да направим едно уточнение. Във времена на криза силната ръка, думите за национално самочувствие и гордост са медни камбани за ушите на онеправданите маси

Омагьосани от лявата вълна в Европа за една бройка да изтървем възраждането на национализма и крайно левите партии.

Специалистите по разтягането на локуми побързаха да обърнат внимание на новия френски президент Франсоа Оланд и неговите първоначални заигравки с канцлера на Германия Ангела Меркел. Думите за развитие и разтеж, изречени от Оланд, не пасват в речника на гръцките медии. И как да пасват като държавата се тресе от социално напрежение повече от две години. Евро–драхма, е близалка за чиновници и дъвка за политиците. Първото е лепкаво и вредно за зъбите, второто прави балончета, които лесно се пукат.

Така ненадейно гърците спретнаха на еврочиновниците вледеняващ кръвта спектакъл. Крайнолявата радикална партия СИРИЗА и неонацистите от "Златна Зора" се оказаха политически фактор в парламента. После дойде и очакваното. Пазарлъци и среднощни заседания.

Междувременно, новите играчи от Гърция се разходиха до канцелариите на белите якички. И пак старата песен. Евро или драхма. Комшиите луднаха и си дръпнаха парите от банките. Шах с пешката. За сведение, цената по въвеждането на старите гръцки пари ще струва близо 1 трилион евро. Въпросът е – кой плаща сметката? Как така, кой? ПАСОК и "Нова Демокрация" са големите губещи от трагедията в Елада.

Изтрещели от кризата, недоволни от вълната емигранти, роднините на Ахил си вкараха страшен автогол с националисти и крайно леви. И сега хайде на поправителен, на 17 юни.

Всъщност, нищо не е ясно. Твърде вероятно е да се стигне до още по-сериозни драми. Парите днес се оказват в пъти по-важни от мераците за обединена и отворена към света Европа. Да направим едно уточнение. Във времена на криза силната ръка, думите за национално самочувствие и гордост са медни камбани за ушите на онеправданите маси. Умните интелектуалци не гласуват, а глупавите плебеи си правят оргии с бюлетината. Да вярваш в екстрасенси, когато си в криза, е стара максима. Нищо чудно, че германците са си избрали френетичния Адолф Хитлер за канцлер в недалечната 1933 година. Неотдавна автори в чуждата националистическа преса направиха паралел с онези времена. Австрия, Холандия, Франция, Гърция са частица от примерите за къса памет. Сега, всичко това е в сферата на алабалистиките. Такива аналогии са меко казано глупотевини. Истината е друга.

Недалновидни политици и алчни банкери докараха икономическия колапс в Европа. И хората търсят алтернатива. Изтънчените французи видяха такава в четиридесет и четири годишната лъвица Марин льо Пен. Шефката на "Националния фронт" събра симпатиите на близо 18 процента от гласоподавателите. В Италия Бепе Грило призова вън от общата европейска валута и грабна забележителни резултати на местния вот.

И докато новата вълна националисти се опитва да фрагментира и ограничава Европа хората й вкараха едно кроше. Вижте какво стана на конкурса "Евровизия". Въпреки че източната част от Стария континент гласува за комшии, западните ни съседи се довериха на усета си и избраха "чистокръвната" шведка с берберски произход Лорийн. Освен тъмната шведка, зрителите видяха "шоколадовата" украинка Гайтана на финала в Азербайджан. Ние пък пратихме в Баку циганката Софи, а македонските шовинисти заложиха на парче, изпято изцяло на сръбски. Не е ли дошло времето националисти, крайно леви,  крайно десни и всякви други дрънкачи на евтина пропаганда да осъзнаят истината. Светът е различен. Или както казва Умберто Еко: "Културата, а не войната, циментира европейската идентичност".