"Майските събития", на които всички ние станахме свидетели, са просто едно от десетките следствия на рухналата ценностна система

Тези дни се наслушахме на вопли и стонове относно поведението и облеклото на нашите абитуриенти. Не искам да оправдавам или защитавам проявите на кич и безвкусица. Но комай ми дойде в повече. От сутрин до вечер знайни и незнайни радетели на викториански ценности и морал хленчат, че младите били обсебени от чалга, че били прости и вулгарни.

Всичко хубаво, обаче ми се струва, че само през май се сещаме за бездуховността, царяща в несретното ни общество. Нима през юли и август не забелязваме наливащите се пияни орди по родното Черноморие? А поглеждаме ли столичните клубове и чалготеки? Какво по-различно виждаме в баловете, в сравнение с който и да е период през годината? Има ли някаква разлика между май 2012 и който и да е месец май от 1990 година насам?

Лицемерието, с което съдим другите, без да гледаме себе си, е омерзително и отвратително. Лекуваме гузната си съвест, сочейки с пръст. Сякаш всички сме чисти и порядъчни, възпитали сме чудесно нашите деца, а проблемите са единствено в дома на съседа. Възмущаваме се от простащината, без да се запитаме дали с нещо не сме допринесли за нея. Защото в момента завършват децата на първите рожби на Прехода. Онези, които в началото на 90-те започнаха да съграждат основите на демократичната държава.

"Майските събития", на които всички ние станахме свидетели, са просто едно от десетките следствия. Следствие от рухналата ценностна система, от липсата на адекватни поведенчески модели. Днешните млади са клонче от уродливото дърво, чиито корени са дълбоко във времената на безнаказан грабеж, мутри и беззаконие. Така че вместо да съдим абитуриентите, е редно да сведем глава и смирено да им се извиним. Защото ние конструирахме техния образ.

Аз така прочетох "парещите и горещи" вестникарски заглавия. Вие може да мислите по друг начин.