Футболът е най-модерната и динамичната игра, защото те кара да мислиш пространствено, твърди режисьорът на "Ъндърграунд" и "Марадона"

Световноизвестният кинорежисьор Емир Кустурица не обича да говори празни приказки. Човекът, създал "Баща в командировка", "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд"  отново е в акция. В момента пише втора книга, озаглавена "Скъпи мой Фьодор". Първата "Смъртта е непроверен слух" се радва на голям интерес не само в България, но и във Франция, Сърбия, Италия и Русия.

От началото на годината Кустурица е на световно турне с групата си The No Smoking Orchestra. На фестивала в Кан се представи като актьор във филм, посветен на Куба. Като режисьор се впуска в нова авантюра – филма "Панчо Вила" с Бенисио дел Торо в главната роля. В свободното си време Кустурица отскача до Мечавник, мястото, където е построил частен град с кино, спортна зала и хотел.

- Как се чувстваш на това място?
- У дома! След разпада на Югославия останах без дом. Разбира се, имам къщи на различни места. Създавайки Мечавник, аз отново имам дом.  

- Как се отнасяш към промяната - лична, професионална?
- Въпросът е какво означава думата промяна. Днешните хора мислят повече в политически и исторически категории. А аз наричам "промяна" въздействието върху определена група хора. Преди десет, петнайсет години исках да въздействам с филмите и изкуството си върху настроението на хората. Съществува мнение, че музиката може да спаси човека от епилепсия. По-точно, слушането на някои фуги на Моцарт може да намали до 70% възможността от епилептичен пристъп. Мисля, че в днешно време това трябва да бъде функция на изкуството. Изкуството не може да промени света. Поставя се въпросът – как е възможно след романа "Война и мир", хората да продължават да воюват. Как е възможно след Достоевски хората да бъдат все така  зли? Изкуството може да влияе на хората дотолкова, че силно им въздейства. Но влиянието му върху хората е само един сегмент от въздействието върху народите. Така че думата "промяна" добавя някои неща, но не е изкуство.  

- Как се променя изкуството?
- Изкуството идеализира живота. Когато човекът прави изкуство, той има предвид онова, което в действителния живот не може да получи. Изкуството фабрикува човешки мечти. Мисля, че изкуството е било идеалната форма за съществуването на човешкия род. Идеализираната форма. За съжаление, тези закони вече не важат. Но аз вярвам в тях.

- Имаш ли кумир?
- Иво Андрич.Той е нашият най-велик писател. Днес няма модерни писатели от такъв калибър...

- Защо си така критичен към Холивуд, ти също снима там, какво не ти хареса?
- Холивуд е важно място в развитието на световната кинематография. От раждането на Холивуд до шейсетте години това е било най-идеализираното място в световната кинематография. Днес това е агенция за производство на видеоигри и пари. Холивудските филми нямат нищо общо с човешкия род. Това са маркетингови групи, които произвеждат малки неща, произвеждат пари. Това не е Холивуд на Франк Капра, Ернст Лубич... Холивуд, който през двайсети век беше в центъра на създаването на идеализма.

- В България през последните 2 години има бум на телевизионни сериали, как се отнасяш към този вид кино?
- Не гледам сериали... Изобщо! Те влияят естетически и върху филмите, и върху зрителя. Зрител, който гледа сериали трябва обезателно да ходи на кино. Днес нищо не е като преди. Вкъщи гледате по телевизията филм на Бунюел. Истинска филмова естетика. Отивате на кино и гледате холивудска продукция, която е правена по сериал. В това е голямата промяна. Вече не съществува филмова естетика. Същото е станало и с архитектурата на осемнайсети век. Тази архитектура не е изразявала политическия дух и духа на народа, както е било, например, в Санкт Петербург. Днес това вече не съществува. Това се случва и с филма. Филмът няма своя теория и своя естетика.

- В авторското кино има много повече импровизация, как се отнасяш към нея, когато снимаш?
- Импровизацията в изкуството е нещо много сложно. Всяко изкуство, както и архитектурата трябва да има сериозна подготовка, за да си позволи малко да импровизира. Изкуството е състояние, което не ти дава мира. Състояние, което постоянно съществува, което не престава да създава и да импровизира. Импровизацията е важна в джаза, например.

- Коя е твоята музика?
- Трудно ми е да посоча едно или две имена. Въпреки че се занимавам с музика, аз не слушам много музика. Израснал съм с руската класика. Уважавам потенциала, който се  развива от класиката, имам предвид и популярната музика. Вероятно в бъдеще ще се стигне до някакво съприкосновение между тях. Спомням си, например, музиката на Исак Шварц. Бях студент и за първи път гледах филма "Дерсу Узала" на Акира Куросава. Тогава тази музика ми направи невероятно впечатление. Мисля, че музиката е най-близко до филма. Много е трудно да се установи къде започват тоновете, а къде картината. Така е и с литературата. Трудно е да се установи къде започва словото, а къде картината. Музиката е съставна част на авторския, но и на холивудския филм. Много често музиката съществува, за да направи картината по-динамична. Тя играе съществена роля в архитектурата на филма. В случая с музиката на Исак Шварц, тя е контрапункт на картината. По този начин тя прави много силна архитектурата на филма. Концепцията на този фестивал е много добра. Той има бъдеще. Ако хората имат усет и разум, той може да прерасне в много сериозен фестивал на филмовата музика. Смятам, че подобен фестивал може да противопостави или да създаде хармония между музиката и киното.

- Наближава Европейското по футбол, ти си запалянко, защо избра Марадона за герой на твоя "футболен" филм?
- Аз съм играл футбол. Сега понякога пак ритам за удоволствие. За мен Марадона е интересен и като футболист, и като политическа личност. Естествено е да го избера. Той наистина е много, много добър. И винаги има позиция! Дори когато греши! Такъв е в личния си, обществения и футболния си живот. А за мен футболът е най-модерната и най-динамичната игра.

- Защо?
- Защото е измислен преди 110-120 години. Още от самото си начало е игра с пространствено решение. Единствената игра, в която през последните 100 години може би  нищо не се е променило. Защо казвам това? Защото за мен пространството е най-важното нещо за филмовото изкуство. Това важи и за футбола.

Ето къде може да чуете на живо Емир Кустурица и The No Smoking Orchestra през следващите два месеца:

3 юни - Mix up Festival, Крейл, Франция
16 юни - Порто, Португалия
17 юни - Саламанка, Испания
26 юни - Донецк, Украйна
29 юни - Киев, Украйна
5 юли - Монреал, Канада
6 юли - Festival La Semo, Отон, Белгия